Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 19

Когато разсъдъкът й се възвърна, тя внимателно прибра меча и пъхна кутията под леглото. Облече нощницата си и чак когато тя покри коленете й, издърпа хавлията изпод нея — нещо, което никога не беше правила преди, нито пък бе изпитвала необходимост да го прави.

Погледът й постоянно се връщаше към опустелия ъгъл на стаята, който си оставаше все така пуст. Дори след като се пъхна в леглото, тя дълго седя с вперени натам очи. Изобщо не си помисли да загаси лампите.

Най-сетне отпусна глава на възглавницата и въздъхна уморено. Сутринта, вече отпочинала, ще търси логично обяснение за случилото се. Засега единствената и ясна мисъл бе, че губи разсъдъка си.

ГЛАВА ШЕСТА

Сънувала е! Това беше обяснението за станалото снощи — или за това, което си въобразяваше, че се е случило. По някакъв начин тя подсъзнателно бе свързала възбудения си интерес към меча с шегата на Бари, за да задоволи любопитството си. Но както обикновено става в сънищата, тя не беше успяла да зададе своите въпроси.

Било е сън, разбира се. Най-простото и логично обяснение. И все пак, колко жалко. Веднъж да сънува хубав мъж, а тя да се прави на обидена и да го гони! Можеше да задоволи освен любопитството й относно меча, и друго нейно желание, а той определено беше готов да го направи. Дори точно го определи: да спи с нея. Тя трябваше само да каже „Да, чудесно“ и тогава…

При тази мисъл тя се усмихна на себе си. Едва ли има по-безопасен секс от този насън. Забравяш за морал, вина, съжаление, дори за своята индивидуалност и се отдаваш на удоволствие от нещо, което реално не би направила. Но тя разбира се не изневери на същността си и пренесе в най-необикновения, най-интересния си сън принципите, възмущението и сприхавостта си. Наистина жалко.

Розалин се почувства удовлетворена от това тълкувание, едва след като прекара цял час в щателно търсене на жици и скрити камери, които да възпроизведат в стаята й толкова жив образ. Не откри подозрителни предмети. Но не бе и очаквала да намери нещо подобно.

Въображението на Бари не бе способно да роди такъв номер. А и бе твърде голям скъперник, за да се охарчи за скъпоструващата апаратура само за една мистификация. Докато движеха заедно, най-екстравагантната му идея за подарък се свеждаше до букет цветя, накъсани от него край пътя за колежа. Пази Боже да се отбие в цветарски магазин. Колкото по-евтино, толкова по-добре, беше неговото мото.

Явно шегата на Бари бе започнала и завършила в Щатите с един-единствен опит да се посмее. Но се оказа, че е имала по-голям успех, отколкото е предполагал, щом като Розалин сънува този сън след месец и подсъзнанието й точно възпроизведе образа на привлекателния съучастник на Бари.

Дейвид й остави колата си, за да я ползва през ваканцията, което означаваше, че утре се налага да го закара на гарата. Днес щеше да я придружи до съседния град. Там имаше голям магазин с вносните американски стоки, с които двамата бяха свикнали. Когато тръгнаха, зад волана седна Розалин, за да свикне отново с дясното движение. Дейвид напомняше в коя седна да кара, когато навлизаше в насрещното платно. А това често се случваше през първите дни на престоя й в Англия.