Читать «Пленница на любовта» онлайн

Влудяваше я усилието да не разопакова пратката, поставена върху ниската масичка до бюрото. Розалин Уайт би могла да се закълне, че има силна воля, но явно тя й изневеряваше, когато нещата опираха до единствената й страст. Все пак, опитваше се да не мисли за колета и да не поглежда непрекъснато към него.

Времето обаче летеше. Още тази вечер трябваше да е приключила с преглеждането и оценките на студентските работи. Обикновено ги взимаше със себе си вкъщи, но днес нямаше да се прибира у дома. От колежа направо щеше да тръгне към приятелката си Гейл, с която да прекара почивните дни. А в понеделник си беше взела почивен ден, за да отиде на зъболекар — посещение, което многократно бе отлагала. Така че се налагаше да остави прегледаните и оценени работи на бюрото си, за да може заместничката й да ги върне на студентите.

Обичаше да планира живота си и програмата й за следващите три дена беше изцяло запълнена. Не бе предвидила обаче известието от пощата, което откри в пощенската си кутия на връщане от работа вчера, за дългоочаквания колет от Англия, нито пък отделеното време да откара по спешност снощи съседката си Керъл в болницата. Двете извънредни събития забавиха проверката на работите от писмения изпит.

Тази сутрин, на път за колежа, спря да вземе колета от пощата, дори пъхна в чантата си ножица, за да може веднага да го отвори. Забави я дългата опашка в пощата и едва успя да пристигне навреме за първия си час. А по-късно не намери свободна минутка да задоволи любопитството си.

Програмата й в петък беше най-натоварена — три последователни часа и междучасия, изцяло ангажирани от студенти, които не бързаха за други семинари и я затрупваха с въпроси. Днес се наложи да разговаря с двама от тях, за да им каже, че са скъсани. Реши, че ще успее да хапне набързо и да отвори колета, преди да се заеме с преглеждането на писмените работи. Но точно тогава деканът изпрати да я повикат.