Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 23

Много важно „ако“. Нейната логика хитро се измъкваше и неотклонно следваше фактите. Не бе открила доказателства, че е жертва на безвкусна шега. Ако не бе и сънувала, значи е разговаряла с привидение. А това пораждаше маса други въпроси.

Торн Бладдринкър си беше тръгвал по нейна заповед всеки път, но дали не бе казал истината — че ще остане, щом пожелае? Та какво знаеше тя за призраците, освен че не вярва в тях или не беше вярвала в тях? Неизбежната поява на първия собственик ли беше проклятието на меча?

Предишният притежател е бил предупреден, че го чакат вечни мъки, ако мечът попадне в ръцете на жена. Само жена ли бе способна да „извика“ духа? Той с нея ли щеше да остане, докато тя притежава оръжието. Последната възможност изглеждаше едновременно ужасяваща и пленителна. Ако й е отредено от Съдбата да бъде тормозена от призрак, хубав като…

Тя притисна лице във възглавницата и изстена. Дали пък не започваше да вярва в тези глупости? Но какво, ако… какво, ако Бладдринкър наистина беше дух на хиляда години, дух на викинг…

Сърцето й силно заби, когато й хрумна друга вероятност. Дали той е бил свидетел на всичките векове след смъртта си? Дали би могъл да й разкаже като очевидец за Средновековието, да й разкрие неизвестни факти и да й помогне в изследванията?

Самата възможност дотолкова я развълнува, че тя отхвърли завивките си, за да вземе меча, но се овладя и мъчително въздъхна. Наистина е трябвало хубаво да си почине, преди да пристигне в Англия, вместо да си обещава, че ще го направи тук. Това според нея бе единствената причина за развихреното й въображение.

Е, не изключваше още една — ентусиазмът, с който се ровеше в миналото. Но и това не бе извинение за подобни суеверия. Не съществуваха привидения. Нито пък проклятия. За разлика от странните сънища.

Беше време да ги забрави. Имаше и идея как да го направи. Просто щеше да спре да мисли за тях, да се отдаде на заслужен отдих и чак тогава да започне проучванията, заради които бе дошла в Англия. Искрено се надяваше, че постигне ли това, нищо няма да наруши спокойствието й през следващата седмица.

ГЛАВА ОСМА

След като остави брат си на гарата, Розалин избра по-дългия път към дома, който минаваше покрай живописни местности, както я бе посъветвал Дейвид на тръгване. Той я предупреди, че ако не си почине и не си намери някакви забавления, ще стигне до срив от изтощение. Тя се съгласи с него. Но въпреки добрите й намерения въпроси от предната нощ отново започнаха да я тормозят. А тя символично се бе потупвала по рамото, че е успяла да изхвърли от съзнанието си всякакви сънища и съновидения и да се порадва на прекараните с Дейвид часове, преди неговото заминаване.

Разбира се, лесно е да забравиш обезпокоителните събития, когато имаш с кого да разговаряш и да се шегуваш за други неща. Но сега остана сама и вниманието й с учудваща бързина се върна към безумната хипотеза, която я бе завладяла снощи — че в действителност Торн Бладдринкър е дух, а не странно съновидение.