Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 20

На път обратно за вилата Розалин реши да му разкаже за странния си сън. Когато свърши, той се ухили:

— Явява ти се първият собственик на меча и ти го изритваш, преди да го попиташ за проклятието?

— Не съзнавах, че сънувам, Дейвид. Бях убедена, че в стаята ми отново се е вмъкнал приятелят на Бари, който се представя за притежател на оръжието — и тогава тя самата се усмихна. — Освен това, ако му бях задала този въпрос, евентуалният отговор щеше да бъде сътворен от подсъзнанието ми, а аз все още нямам представа с каква орис е белязана моята придобивка.

— Да, но щеше да е интересно да разбереш дали то е в състояние да роди правдоподобна теория. Удивително нещо е това, подсъзнанието. Тези, които вярват в прераждането, твърдят, че всичките ти животи са закодирани дълбоко в него.

Розалин го погледна иронично и в резултат излезе от платното на завоя на тесния провинциален път. Едва след като овладя колата и двамата спряха да се смеят на малкото произшествие, тя помоли:

— Обсъждането на едно абсурдно проклятие само по себе си е откачена работа. Хайде да не намесваме и преражданията.

— Съгласен. Само че не си сънувала гръмотевица и мълнии. Снощи тъкмо се унасях в сън, когато ме разбудиха.

Тя се намръщи и той добави:

— Но пък звуците, които чуваме наяве, понякога се пренасят в сънищата ни.

— Вярно — отвърна тя, но забележката му я накара да осъзнае една подробност, която не бе отчела преди. И двата пъти, в класната стая, и снощи в съня й, викингът се появяваше в мига, в който докосваше меча с ръка. А на нея непреодолимо й се искаше да държи в ръце оръжието, още от момента, в който го получи. Да не би…

Вътрешно се стегна, за да овладее развихрената си фантазия. И за да се убеди, че всичко е само плод на въображението й още щом пристигнаха остави брат си да разтоварва покупките, а тя директно се качи в стаята си. Този път без капка колебание измъкна кутията изпод леглото. Сложи я върху завивките, отвори я и повдигна дръжката на меча колкото да успее да я обхване с ръка.

Чу се гръм. Не погледна към прозорците да види дали ще последва светкавица. Вниманието й бе приковано към ъгъла, където предната нощ бе видяла Торн Бладдринкър. И той се появи с кълка от охранена птица в ръка, която поднасяше към устата си.

О, Господи, не, това не се случва в действителност. Не е реално призракът на първия собственик на меча да се намира в спалнята й посред бял ден. Не актьор, а истински викинг. Един автентичен мъртъв викинг. Дух. Не вярваше в привидения, но какво друго можеше да бъде? И по някакъв начин бе свързан с оръжието… неговото оръжие. Не, това не се случваше в действителност.

В присвитите му очи, отправени към нея, й стана ясно, че я обвинява и съвсем не му допада да се мотае тук.

— Извика ме от празненството на Один, лейди. Върни ме обратно или ме нахрани, защото ми се е отворил такъв апетит, че трябва веднага да бъде задоволен.

— Вървете си — промълви тя съвсем тихо.