Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 22

— Радвам се, че цветът на лицето ти се върна, но искам да разбера, защо беше така пребледняла преди малко. Нали не се разболяваш, Роузи?

— Не, не мисля.

После сви рамене. Реши, че няма да й навреди да признае:

— Сънувах почти същия сън като снощи, с духа на оня викинг, Торн Бладдринкър. Пак се материализира в ъгъла на стаята ми и при появата му се чу гръм.

— Защо вече го наричаш дух?

— На хиляда години е — отвърна тя, — а идва в наше време, макар и само в сънищата ми. Как другояче би предложил да го наричам?

— Обезсмъртен, да речем.

Тя награди забележката му единствено с изсумтяването, което заслужаваше. Това го разсмя и той добави:

— Този път попита ли го за проклятието?

— Бях прекалено изплашена. Само му казах да си върви. Преди да изчезне ме предупреди, че мога да го отпратя, но че щял да си тръгне само ако той поиска. И в случай, че реши да остане, нямало начин да се отърва от него.

— Поне докато се събудиш.

При тези простичките думи тя изпита истинско облекчение и широко се усмихна. До този момент не си беше давала сметка колко силно е нервното й напрежение.

— Жалко, че не се сетих за това, докато спях.

— Щом вече го знаеш, следващия път навярно ще успееш да…

— Следващ път няма да има, Дейвид, — прекъсна го тя, а в гласа й прозвуча повече решителност, отколкото сигурност.

— Ако все пак се случи, задръж го достатъчно дълго и го попитай за проклятието. Любопитен съм да разбера какъв отговор ще изплува от подсъзнанието ти.

Но Розалин не беше. И без това от първия сън насам умът й беше ангажиран с твърде фантастични мисли, а съвсем не беше наясно с възможностите на подсъзнанието си в областта на фантасмагориите.

— Между другото — продължи брат й, — няма да се учудя, ако гръмотевицата този следобед е предизвикала съня ти. Може и да не си забелязала, но бурята, която така и не се разрази снощи, вече започна.

Не бе забелязала. Погледна през кухненския прозорец и видя, че навън вали проливен дъжд. Но усмивката й грейна като слънце.

— И през ум не ми е минавало, че някога ще се радвам на дъжд. Честно да ти призная, напоследък се бях поуплашила от тези светкавици и гръмотевици от ясно небе. Поне сега са предвещавали съвсем нормална буря.

Той избухна в смях:

— Май ставаш суеверна, а?

Тя леко се изчерви, но усмивката не слезе от лицето й.

— Малко.

През останалата част от деня успя някак си да забрави за призраците, викингите и хилядолетните проклятия и да се наслади на компанията на Дейвид, докато все още я има. Но не й беше лесно.

Планираше да се заеме с проучванията си следващата седмица. Трябваше да посети музеи и книжарници, на стари библиотеки, в които се пазеха истинско богатство от неиздавани вече книги и, разбира се, места — арени на древни битки. Нямаше време за анализ на сънища, който на практика не би задоволил любопитството й относно проклятието. Каквито и отговори да дадеше подсъзнанието й, те нямаше да съответстват с действителността и…

Обаче по-късно същата вечер в главата й започнаха да се въртят отново тези идеи. Свита на леглото си, Розалин се опитваше да заспи, но едно зрънце съмнение правеше това невъзможно. Ами ако не е сънувала?