Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 115

— Виж какво. Ще се отбия да я видя, докато се прибирам вкъщи.

По лицето му се стече сълза и Плезънтс я избърса с опакото на ръката си.

По стълбите се чуха стъпки и аз казах:

— Ще направя и още нещо. Ще видя с какво мога да ти помогна. Не мисля, че си убил някого, Кийт. Ще платя гаранцията ти и ще ти намеря адвокат.

Той отвори широко уста от изненада.

В стаята влезе пазачът.

— Наистина ли? — попита Плезънтс и залитайки се изправи.

— Ако се закълнеш, че казваш истината.

— Да, разбира се.

— Да-да. И ти си като всички останали — рече пазачът.

— Ще трябва да уредя този въпрос утре — рекох аз. — Боя се, че магистратите вече са се прибрали вкъщи.

— Хайде — каза пазачът и го хвана за ръката.

— Мама обича шоколадово мляко със сироп — каза Плезънтс. — Вече не може да яде почти нищо друго.

Отведоха го, а аз слязох долу и отново минах през женския арест. Този път арестантките бяха намусени, сякаш вече не им бях интересна. Хрумна ми, че някой им е казал коя съм, защото се бяха обърнали с гръб към мен, а една от тях се изплю.

13.

Шерифът Роб Рой беше легенда в област Съсекс и го избираха всяка година, без да има съперници. Много пъти бе идвал в моргата и според мен беше най-доброто ченге на света. В шест и половина вечерта го намерих в ресторант „Вирджиния“, където се събираха кореняците на града.

Помещението беше дълго. Масите бяха застлани с покривки на червени карета, а столовете — боядисани в бяло. Роб Рой ядеше сандвич с пържена шунка, пиеше кафе и разговаряше с някакъв мършав мъж със сбръчкано лице. Радиостанцията му беше на масата.

— Може ли да прекъсна разговора ви? — попитах аз и седнах при тях.

Рой отвори широко уста от изненада. За момент не повярва на очите си.

— Да ме вземат дяволите! — Той стана и стисна ръката ми. — Какво правиш тук, за бога?

— Търся теб.

— Извинете — каза другият мъж и стана.

— Не ми казвай, че си дошла по работа — рече шерифът.

— А за какво друго?

Лицето му стана сериозно.

— Случило ли се е нещо, за което не знам?

— Знаеш.

— Тогава за какво става дума? Между другото, какво ще хапнеш? Препоръчвам ти сандвич с печено пиле.

— Само чаша горещ чай — отговорих аз и се запитах дали някога отново ще мога да сложа храна в устата си.

— Не изглеждаш много добре.

— Чувствам се отвратително.

— Има грип.

— Да.

— Е, какво мога да направя за теб?

— Ще платя гаранцията на Кийт Плезънтс. За съжаление това ще стане едва утре. Но трябва да разбереш, Рой, че той е невинен. Натопили са го. Преследват го, защото следователят Ринг е тръгнал на лов за вещици и иска да се прочуе.

Роб Рой изглеждаше озадачен.

— Откога защитаваш арестанти?

— Винаги, когато са невинни. Кийт Плезънтс не е убиец. Не се е опитвал да избяга от полицията. И вероятно дори не е карал с превишена скорост. Ринг го тормози и лъже. Виж само каква висока гаранция е определена за нарушение на правилника за движение.

Шерифът мълчеше и слушаше.

— Плезънтс има стара болна майка и няма кой друг, освен него, да се грижи за нея. На път е да загуби работата си. Вуйчото на Ринг е секретар на обществената сигурност и бивш шериф. Знам как стоят нещата, Роб. Трябва да ми помогнеш. Ринг трябва да бъде спрян.