Читать «Ключова дума» онлайн - страница 3

Тежкото, таено с години, давено в алкохол съмнение, че мъжът й е загинал от насилствена, си проби път през спомените.

„Не искаш да повярваш, но е така“, каза някой в главата й.

Някой, който не бе тя.

Калина стреснато се обърна към шофьорчето, но то си гледаше пътя и не й обръщаше внимание.

„Не бягай от истината, продължи гласът, Не си търси оправдание, че досега не си направила нищо.“

„Можех ли да направя каквото и да било? “

„И сега можеш.“

Определено трябва да намаля алкохола, помисли си Калина, откачам.

„Не е в алкохола причината — веднага й отговори гласът. — Това е телепатичен контакт.“

„Това не може да бъде истина.“

„Всичко е истина. Животът е богат, Калина, а ти го живееш. Приеми го такъв какъвто е.“

Каквото и да беше това нещо, имаше ли го, нямаше ли го, то четеше мислите й.

„Кой си ти? “

Отговор не последва.

Кого питаше? Питаше ли изобщо някого? Прав е Шефа, че от пиенето си измисля какво ли не и става вредна и за околните, и за себе си.

Спряха на светофар. Малка черна рокля на витрината отсреща привлече погледа й. Видя се сякаш през чужди очи, в които роклята толкова й отиваше, че без обяснения слезе от колата и отиде да си я купи.

— Откачена работа — промърмори зад гърба й шофьорчето и даде газ.

Щом меката еластична тъкан докосна тялото й, преследващото я възхищение я връхлетя отново. Макар още да се беше погледнала в огледалото на тясната ъгловата пробна, знаеше, че единият ръкав се е смъкнал.