Читать «Ключова дума» онлайн - страница 5

„Внимавай! “

— …при него ли ме беше пратил?

Шефът повдигна вежди и многозначително погледна чашата на бюрото й.

— Иди в ресторанта — каза той. — Наглеждай, да не стане някоя издънка.

Поколеба се, после уж между другото подхвърли:

— Да, при него те бях пратил.

Той се погледна в голямото огледало на шкафа.

Трябваше да каже на някого, за да не експлодира. И то тъкмо на него, на човека, който й даваше хляб. Тъкмо на него имаше нужда да разкаже всичко, за да й олекне.

Той кимна одобрително на отражението си и тръгна да излиза.

— Чакай!

„Не го прави! “

— Какво? — попита Шефа от вратата.

Малко остана да му се довери. Да му разкаже, че чува гласове, да го попита той ли е убил Галин и какво общо има Саша, но срещна сините му очи, открити и честни като на огладнял хищник и премълча, парализирана от страх.

— Н-не, нищо — пропелтечи.

— Хайде, че няма време.

Той се върна и хвърли пред нея пачка петдесетолевки:

— Всеки момент ще докарат тортата.

Тортата се извисяваше внушително във фоайето на ресторанта, висока почти до тавана, широка колкото кухничката в панелното й жилище, натруфена до безобразие с екзотични плодове и планини от сметана. Калина се разплати като насън и се гмурна в потока от гости, заливащ вече двете зали.

„Трябва да отстраниш Шефа.“

Поредното уиски й помогна да приеме една идея по-леко мълчаливия разговор. Взе си още едно и се усамоти с него в сянката на тортата, чието разрязване се предвиждаше да се превърне в кулминация на купона.

„Той уби мъжа ти. Същото ще направи и с теб.“

„Защо? “

„Прекалено много знаеш. Даже да не си даваш сметка какво си видяла и чула, то е в главата ти. Внимавай с алкохола. Ако не го изпревариш… “

Това наистина бе Саша. С всяка дума гласът му й ставаше по-познат, а спомените — по-живи. Все едно той беше до нея и никога не се бяха разделяли.

„Какво трябва да направя? “ — попита тя.

„Напий го и го изведи навън.“

„Дори заради тебе не мога.“

„Защо? “

„Страх ме е, всичко е толкова нереално… “

GSM-ът в чантичката сложи край на колебанията й.

— Донеси ми парите в крайното сепаре на южната зала — заповяда Шефа.

— Какви пари? Платих тортата, за мокрия бюфет имаше да се доплаща…

— Не се прави на луда! Не тези пари, другите.

— Не разбирам. Кои други?

— Къде са парите, Калина? — стана агресивен Шефа. — Нали те пратих в банката?!

— Не стигнах до там. Не съм ги изтеглила. Ти ми нареди да…

— И тях ли изпи? От сутринта ли пиеш?

„Изчезвай! “

Светът се смали, затвори се като в черупка и не я допусна в себе си. Остана сама с ужаса. Шефа продължаваше да крещи в слушалката, но тя не го чуваше. Хора, маси, чаши, храна, полилеи — всичко се сля в пулсиращо кълбо от светлина и звуци. Отстъпи заднишком, но потъна в нещо меко и лепкаво. Чудовищната торта се разлюля, крехката конструкция се наклони като кулата в Пиза и върху гостите на Шефа се стовари лавина от сметана, блатове и плодове. Яки ръце я приклещиха в стоманена прегръдка. Кълбото от светлина и звуци се поразплете колкото да осъзнае, че личният гавазин на Шефа я влачи към изхода. Долови смях, възмутени възклицания, дюдюкания.