Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 98

— Не, аз просто не съм наясно. Всичко това е ново за мен. Можете ли да ми кажете какви са тези удръжки? Какво значи например „Админ.“?

— Означава „административна такса“, но не ме питай защо трябва да я плащаш, тъй като аз съм този, който води счетоводството и определено никой не ми плаща за това.

Опитах се да проверя и останалите удръжки според напечатаните с дребен шрифт пояснения. „СО“ се оказа „Социално осигуряване“. Онази млада дама сутринта ми беше обяснила в какво се състои то… но аз й казах, че идеята наистина е чудесна, обаче аз засега ще се въздържа да се включа, защото все още не съм в състояние да си го позволя. „Мед. Ос.“, „Болн. Ос.“ и „Стомат. Ос.“ — това беше достатъчно ясно, но аз и него не можех да си позволя. А какво ли значеше това „ОЗ217“? В указанията се посочваха само страница и дата в „Общ. Рег.“. А това „Държ. Обр.“ и „ЮНЕСКО“?

И какво, за бога, означаваше „Данък общ доход“?

— И все пак не разбирам. Всичко това е ново за мен.

— Алек, ти не си единственият, който не го разбира. Но защо казваш, че е ново? Сблъсквал си се с него през целия си живот… и баща ти, и дядовците ти, и така нататък.

— Съжалявам. Какво значи „Данък общ доход“?

Той примигна насреща ми.

— Сигурен ли си, че не искаш да се чупиш?

— Какво значи „да се чупиш“?

Той въздъхна.

— Не знам, но аз искам. Виж какво, Алек. Вземи чека и иди да обсъждаш удръжките с правителството, не с мен. Изглеждаш ми искрен, така че сигурно нещо те е ударило по главата, когато е станала оная работа в Мазатлан. Аз искам да си ида у дома да си почина, затова бъди така добър и го вземи.

— Добре. Сигурно сте прав. Само че аз не познавам човек, който би се съгласил да ми го осребри.

— Няма проблеми. Ще ми го препратиш обратно и аз ще ти платя в брой. Само запази квитанцията, защото в данъчното ще искат да видят всички квитанции, за да ти върнат надплатеното — ако има такова.

И това не ми беше ясно, но все пак запазих квитанцията.

Независимо от стъписването ми, когато научих, че почти половината ми заплата е изчезнала още преди да съм я видял, ние с всеки изминал ден се чувствахме по-сигурни, защото, между нас казано, двамата с Маргрете разполагахме с над четиристотин долара седмично, които ни бяха достатъчни не само да оживеем, но и да се снабдим с дрехи и с други необходими неща. На теория тя получаваше същата заплата, каквато вземаше и заместваната от нея готвачка — двадесет и два долара на час при четиридесет и осемчасова работна седмица, тоест петстотин двадесет и осем долара седмично.