Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 100

От мисията до „Ронс Грил“ имаше километър и половина и вместо да се опитам да стигна до „дома“ през почивката от четири до шест, аз обикновено прекарвах свободното си време след обяда във филиала на градската библиотека в деловата част на града и се опитвах да се ориентирам. Това, заедно с вестниците, които клиентите понякога оставяха в ресторанта, беше основният ми източник на информация.

В този свят господин Уилям Дженингс Брайън също бил избран за президент и неговото ненатрапчиво влияние предпазило страната от участие в Голямата европейска война. После си предложил услугите при преговорите, довели до подписването на мирния договор. Договорът от Филаделфия общо взето възстановил Европа до състоянието й от преди 1913 година.

Нито един от президентите след Брайън не ми звучеше познато — нито от моя свят, нито от този на Маргрете. После бях безкрайно потресен, когато за пръв път срещнах името на настоящия президент — Негово Християнско Величество Джон Едуард Втори, Наследствен Президент на Съединените Щати и Канада, Херцог на Хаяниспорт, граф на Квебек, Защитник на Правдата, Покровител на слабите, Маршал-главнокомандващ на Силите на Мира.

Погледнах снимката му — как полага крайъгълния камък на някаква сграда в Албърта. Беше висок, широкоплещест и благообразен, облечен в разкошна униформа и с толкова ордени на гърдите, че със сигурност биха го предпазили от пневмония. Изучавах лицето му и се питах: „Би ли си купил кола на старо от този човек?“

Ала колкото повече разсъждавах по въпроса, толкова по-логично ми се струваше всичко. През тези повече от два века като обособена нация американците остро бяха чувствали липсата на кралската власт, която бяха отхвърлили. Ронеха сълзи на умиление пред блясъка на европейските кралски дворове всеки път, когато им се удадеше случай. Най-богатите граждани на Америка омъжваха дъщерите си за титуловани особи винаги, когато им паднеше такава възможност, та дори и за грузински князе — в Грузия княз беше онзи земеделец, който имаше най-голямото бунище в околността.

Не знам откъде бяха измъкнали този царствен пуяк. Може би са си го изписали от Ещорил, а нищо чудно и да са го докарали от Балканите. Както обичаше да казва един от моите професори по история, светът е пълен с безработни величества, които си търсят препитание. Когато човек е без работа, той не може да бъде твърде придирчив, както вече знам от собствен опит. Да поставяш крайъгълни камъни може и да не е по-скучно от миенето на чинии, затова пък работното време е по-дълго. Така ми се струва. Никога не съм бил крал. Никак не съм сигурен, че ако ми предложат, бих приел да участвам в кралския бизнес. Недостатъците са очевидни и не е само работното време…

От друга страна…

Да откажеш короната, за която знаеш, че няма да ти предложат — това звучи малко като „Гроздето е кисело“. Опитах се да бъда честен пред себе си и стигнах до заключението, че може би ще се оставя да бъда придуман, че става дума за жертва, която съм длъжен да направя за ближните си. Ще се моля, докато убедя сам себе си, че Бог иска от мен да поема това бреме.