Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 96

Той не ми плати толкова, но и не ме измами. Нека да обясня.

Приключих първия си работен ден капнал от умора, но щастлив. Искам да кажа, по-щастлив, отколкото преди земетресението — щастието е нещо относително. Спрях пред касата, където мистър Каугърл си преглеждаше сметките. „Ронс Грил“ вече беше затворен. Той вдигна поглед.

— Как мина, Алек?

— Чудесно, сър.

— Люк ми каза, че се справяш много добре.

Люк беше огромен негър, главен готвач и мой пряк началник. На практика той не ме беше надзиравал, само ми показа кое къде стои и от време на време ме поглеждаше — да се увери, че знам какво да правя.

— Приятно ми е да го чуя. Люк е добър готвач.

Бях изял онзи полагащ ми се над минималната заплата обяд към четири часа, когато вече бях забравил какво съм закусвал. Люк ми обясни, че персоналът може да си поръча всичко от менюто с изключение на пържола и бифтек и че този ден мога да получа колкото поискам допълнително, ако избера яхния или руло.

Избрах рулото, защото кухнята му ухаеше и изглеждаше добре. За един готвач може да се съди по-добре по рулото, което готви, отколкото по пържолите му. Взех си и допълнително, но без кетчуп.

Люк ми отряза щедро парче черешов пай и добави цял черпак ванилов сладолед… не можах да му отдам дължимото, защото тази комбинация ме поставяше пред избор — или едното, или другото.

— Люк рядко казва добра дума за някой бял — продължи работодателят ми, — а за мексиканците — никога. Явно добре се справяш.

— Надявам се.

Започвах леко да се изнервям. Всички ние сме Божии чада, но за първи път в живота ми се оказваше, че мнението на някакъв си негър за мен може да бъде от значение. Аз исках единствено да ми платят и да изтичам при Маргрете у дома — тоест, в мисията.

Мистър Каугърл сплете пръсти и започна да върти палците си.

— И сега искаш да ти платя, така ли?

Едва сдържах раздразнението си.

— Да, сър.

— Предпочитам да плащам на миячите в края на седмицата, Алек.

Предполагам, че на лицето ми се е изписала уплаха, защото той добави:

— Не ме разбирай грешно. Ти работиш на час, затова ако предпочиташ, ще ти плащам в края на работния ден.

— Да, предпочитам. Трябват ми пари.

— Нека да довърша. Причината да плащам на миячите в края на седмицата е, че обикновено този, когото съм наел, в края на деня си получава заплатата и веднага хуква да си купи кана мускат и няколко дни го няма никакъв. Когато се появи, иска пак да го приема на работа. Сърди ми се и заплашва, че ще се оплаче в Управлението по труда. И най-забавното е, че понякога съм в състояние да го върна на работа — пак за един ден — защото задникът, когото съм наел на негово място, ми е извъртял същия номер. При мексиканците това рядко се случва, защото те обикновено гледат да спестят някой и друг долар и да го пратят на семействата си в Мексико. Само че аз още не съм виждал мексиканец, който да поддържа кухнята в такъв ред, че да угоди на Люк… а Люк ми е по-необходим от който и да било мияч на чинии. Когато става дума за някой черен, Люк обикновено може да ми каже дали копелето ще работи, а между тях има такива, които са по-свестни от някои бели. Само че свестните винаги се опитват да получат по-добра работа… и ако не ги повиша в бюфетчик, помощник-готвач или нещо подобно, скоро те отиват отсреща при някой, който ще го направи. Та затова проблемът винаги си остава. Ако някой мияч се задържи цяла седмица, за мен това е голям късмет. Ако са две седмици, тогава е празник. Един остана цял месец, но това повече не се повтори.