Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 97

— Можете да разчитате на мен за три седмици — казах аз. — А сега мога ли да си получа заплатата?

— Не ми давай зор. Ако си съгласен да ти плащам на седмица, ще ти увелича заплащането с един долар на час. Това прави четиридесет долара повече в края на седмицата. Какво ще кажеш?

(Не, това са четиридесет и осем долара на седмица, помислих си. Близо тридесет и четири хиляди долара годишно, само за да миеш чинии. Олеле!)

— Това прави не четиридесет, а четиридесет и осем долара седмично — отговорих аз. — Предпочитам шестдневна работна седмица. Наистина ми трябват пари.

— Добре, значи ще ти плащам на седмица.

— Една минутка! Не можем ли да започнем от утре? Трябват ми малко пари още днес. Жена ми и аз нямаме нищо, ама съвсем нищичко. Всичко, което имам, са дрехите на гърба ми. И при жена ми е същото. Аз мога да изтърпя още няколко дни, но има неща, без които една жена не може да мине.

Той сви рамене:

— Щом предпочиташ, така да бъде. Но за днес няма да получиш премията от един долар на час. И ако утре закъснееш само с една минута, ще считам, че си отспиваш и ще окача табелата на витрината.

— Аз не съм пияница, господин Каугърл.

— Ще видим.

Той се обърна към счетоводната си машина и направи нещо с клавиатурата. Не знам каква беше тази манипулация, защото така и не ми стана ясно как работи. Беше сметачна машина, но нямаше нищо общо със сметалото на Бебидж. Тя имаше клавиши като на пишеща машина, но в горния й край се намираше едно прозорче, в което по някакъв магически начин се появяваха цифри и букви.

Машината забръмча и иззвънтя. Той бръкна в нея, извади някаква карта и ми я подаде.

— Заповядай.

Взех я и започнах да я разглеждам. Отново ме обзе уплаха.

Картата представляваше парче картон десетина сантиметра широко и двайсетина дълго, върху което бяха пробити множество дупчици, и с напечатан текст, гласящ, че това е чек от Търговската и спестовна банка на Ногалес, чрез който „Ронс Грил“ се разпорежда да се изплатят на Алек Греъм… Не, сумата не беше сто долара.

Петдесет и един долар и седемдесет и пет цента!

— Нещо не е наред ли? — попита Каугърл.

— Ами… очаквах да получа по дванадесет долара и половина на час?

— Аз ти плащам толкова. Осем часа при минимално заплащане. Можеш да провериш какво ти е удържано. Тези сметки не съм ги правил аз. Машината ми е IBM 1990 и ползвам софтуер на IBM — „Пеймастър Плъс“… а фирмата дава награда десет хиляди долара на всеки, който успее да докаже, че машината или софтуерът са направили грешка при изчисляване на заплащането. Ето, виж. Бруто имаш сто долара. Всички удръжки са изброени. Събери ги и после ги извади от общата сума. Сравни полученото с резултата, който машината ти дава. Само не упреквай мен. Тези закони не съм ги писал аз и ги харесвам не повече от тебе. Ти разбираш ли, че всеки мияч, който се хваща на работа, независимо дали е емигрант или е от нашите, иска да му плащам в брой и да забравя за удръжките? Знаеш ли каква глоба ме чака, ако ме хванат да го правя? А ако ме хванат втори път, ясно ли ти е какво ще ми се случи? Не ме гледай на кръв — по-добре иди го кажи това на правителството!