Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 95

Тези дати се откриват трудно и това е разбираемо — Той не е смятал да насърчава грешниците да грешат, убедени, че Съдният ден е отложен. Но има нещо, което е казано ясно, точно и недвусмислено и е повторено неведнъж — Той очаква от всяко свое чедо да изживее всеки ден, всеки час, всеки удар на сърцето си така, сякаш е последният. Кога ще настъпи краят на тази епоха? Кога ще прозвучи Божият глас и Тръбата? Кога е денят на Страшния съд? Сега! Предупреждение няма да има. Нито време за покаяние на смъртния одър. Човек трябва да живее в благоволение… ако ли не, когато настъпи часът, ще бъде запратен в огнената яма, за да изгаря в адски мъки до края на вечността.

Така гласи Божието слово.

А за мен това е гибелният глас на съдбата. Не ще има период на изпитание, през който да върна Маргрете при стадото… Гласът Му можеше да прозвучи още в същия миг.

Какво да правя, какво?

За смъртен, който не може да реши някой голям проблем, има само една възможност — да се обърне към Бога с молитва.

Това правех и аз, отново и отново. Молитвите никога не остават без отговор. Трябва само да знаеш как да го разтълкуваш… и може да се окаже, че това не е отговорът, който си очаквал.

Но да оставим тази тема… Божието — Богу, кесаревото — кесарю.

Аз, разбира се, предпочетох да работя шест дни седмично вместо пет (това прави повече от тридесет и две хиляди долара годишно!), защото ми трябваше всеки цент, който можех да изкарам. Маргрете имаше нужда буквално от всичко — пък и аз самият. Особено нужни ни бяха обувките. Тези, които носехме по време на катастрофата в Масатлан, бяха много добри, само че за мазатланските селяци. Те обаче се бяха очукали по време на двудневното ни ровене из развалините след земетресението, а тук съвсем се износиха и бяха готови за боклуджийската кофа. И така, трябваха ни обувки, поне по два чифта за всеки от нас — единият за работа, другият за неделните дни.

Трябваха ни и куп други неща. Нямам представа от какво има нужда една жена, но то при всички положения е повече, отколкото при мъжете. Трябваше да дам парите на Маргрете и да я насърча да си купи онова, от което се нуждае. Аз можех да мина и само с обувки и един дочен панталон (за да не съсипя единствената си прилична дреха), макар вече да си бях купил самобръсначка и да се бях подстригал в бръснарницата недалеч от мисията. Там подстригването струваше само два долара — ако се съгласите да ви подстригва най-неопитният стажант. Аз се съгласих. Маргрете ме огледа и кротко отбеляза, че и тя би могла да се справи не по-зле, като да спестим два долара. Малко по-късно тя взе ножиците и оправи пораженията, които некадърният чирак ми беше нанесъл… и от този ден нататък повече не дадох пари за бръснар.

Но тези два долара не можаха да компенсират една по-сериозна загуба. Когато господин Каугърл ме нае, аз искрено вярвах, че ще получавам по сто долара за всеки изработен ден.