Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 90

Ето как влязох в ролята на разказвач и описах пред аудиторията една правдива и страховита картина на земетресението, но не толкова ужасяваща, колкото беше в действителност… Дано никога повече да не видя плъх… и мъртво бебе… Благодарих пред всички на Бога, че Маргрете и аз сме невредими и чак след това си дадох сметка, че това е най-искрената молитва, която съм отправял от години.

Преподобният Еди призова натъпканите в стаята вонящи отрепки да се присъединят към благодарствената молитва за спасението на техните брат и сестра Греъм и произнесе такава вълнуваща проповед, започвайки от Йона и стигайки до стотната овца, че изтръгна от публиката едно възторжено „Амин!“. Някакъв стар пияница се изтъпани и заяви, че най-сетне се е убедил в Божията доброта и милосърдие и вече е готов да даде живота си в името на Христа.

Брат Еди го благослови, призова и останалите да последват примера му. Още двама се присъединиха — брат Еди като заклет евангелист беше видял в нашата история благодатна тема за нощна проповед и се възползва от нея, като се впусна в разсъждения върху пасажи от евангелията на Лука и Матей. Не знам дали се беше готвил специално — вероятно не, защото всеки проповедник, който не си яде хляба напразно, е в състояние да проповядва до безкрай върху тези текстове. Както и да е, той имаше бърза мисъл и успя да извлече голяма полза от нашето непредвидено гостуване.

Явно му харесахме, защото докато почиствахме след вечерята, последвала проповедта, той ми каза, че поради липсата на отделни стаи за семейни двойки — при тях рядко се появяват семейни — Маргрете сигурно ще нощува сама в помещението за сестри, така че няма никаква пречка да пренощувам и аз там, вместо в мъжкото отделение. Двойни легла няма, само наблъскани един до друг нарове — хиляди съжаления! Но поне ще можем да пренощуваме в една и съща стая.

Благодарих му и двамата с Маргрете благополучно си легнахме. Двама души могат да делят и много тясна постеля, ако наистина искат да спят заедно.

На сутринта Маргрете приготви закуската за безпризорните. Тя влезе в кухнята и си предложи услугите, след малко вече беше поела работата в свои ръце, понеже готвачката не се занимаваше със закуската — това беше работа на дежурния по кухня. Сутрешното хранене не изискваше квалифицирана намеса — то се състоеше от овесена каша, хляб, маргарин, дребни валансиенски портокали (дали не бяха бракувани?), кафе. Оставих я да мие чиниите и да чака завръщането ми.

Излязох навън и си намерих работа.

Бях чул по безжичния предавател (тук го наричат „радио“), докато миех чиниите вечерта, че в Съединените щати има безработица, при това достатъчно голяма, за да се превърне в политически и социален проблем.

На югозапад винаги можеше да се намери работа в селското стопанство, но предния ден се бях измъкнал благополучно от едно такова предложение. Не че се гнуся от черната работа — години наред бях участвал в жътвата, още откакто бях достатъчно голям, за да държа вилата. Не можех обаче да поведа Маргрете из полето.

Не разчитах да си намеря работа и като свещеник. Дори не казах на брат Еди, че съм ръкоположен. Проблемът с безработицата е твърде остър и при проповедниците. Е, вярно, винаги се намира някоя свободна катедра, но там щях да съм по-беден и от църковна мишка.