Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 92
Робърт Хайнлайн
— О’кей.
— Добре, дай сега да ти видя социалната осигуровка.
Подадох му зелената си карта.
Той ми я протегна обратно.
— Очакваш от мен да ти плащам дванадесет долара и половина на час въз основа на някаква си зелена карта? Ти не си мексиканец. Искаш да ми навлечеш неприятности с властите ли? Откъде си взел тази карта?
Изпях му песничката, която бях подготвил за имиграционната служба:
— Изгубихме всичко. Не мога дори да телефонирам и да помоля някого да ми прати пари. За да си разполагам с парите, трябва най-напред да си ида у дома.
— Можете да потърсите съдействието на обществеността.
— Ужасно съм горд, мистър! (Не знам как може да стане това, нито мога да докажа, че аз съм „аз“. Спри да ме разпитваш и ме остави да си мия чиниите!)
— Радвам се да го чуя. Това, че си „ужасно горд“. Би трябвало да има повече като тебе в тази страна. Върви в Социално осигуряване и ги накарай да ти издадат нова карта. Те ще се съгласят, дори и да не си припомниш номера на старата. После се върни тук и започвай работа. М-м… Ще те зачисля на ведомостта още сега, но ще трябва да се върнеш и да изкараш пълен работен ден, за да ти платя.
— Това е повече от добре. Къде се намира Социалното осигуряване?
Запътих се към федералната служба и там отново изпях песничката си, като украсявах нещата само там, където беше нужно. Сериозната млада дама, която ми издаде картата, държеше да ми изнесе лекция за социалното осигуряване — явно я беше научила наизуст. Бас държа, че никога не е имала друг „клиент“ (както ме нарече), който да я слуша така внимателно. Всичко това беше ново за мен.
Посочих името „Алек Л. Греъм“. Не беше съзнателно решение. Бях използвал това име в продължение на седмици и се отзовавах на него машинално — нямаше начин да й кажа: „Извинете, госпожице, всъщност името ми е Хергеншаймър.“
Започнах работа. През почивката от четири до шест се върнах в мисията и там научих, че и Маргрете си е намерила работа.
Беше временно, само за три седмици, но това прекрасно ни устройваше. Готвачката на мисията не беше ползвала отпуск повече от година и искаше да иде във Флагстаф да навести дъщеря си, която тъкмо беше родила. По тази причина Маргрете временно щеше да поеме нейната работа — и да ползва стаята й, също временно.
Така че брат и сестра Греъм бяха в страхотно положение — временно.
ХIV
Па се обърнах и видях под
слънцето, че не на пъргави се дава
сполучлив бяг, нито на храбри — победа,
нито на мъдри — хляб, нито на разумни —
богатство, нито на изкусни — благосклонност,
но времето и случаят помагат на всички тях.
Бъдете така добри и ми кажете защо миенето на чинии да не може да се нарече школа по философия? Налице са всички условия човек да се отдаде на блажен размисъл, опитвайки се да постигне непостижимото. Докато тялото е заето с работа, от ума кажи-речи нищо не се иска. Аз разполагах с по осем часа всеки ден, за да намеря отговорите на безброй въпроси.
