Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 89

— А, така ли? Маргрете, и двамата знаем, че това всъщност не е моята родина. Нищо чудно да знаеш за нейните порядки толкова, колкото и аз. Може тук да има приюти за бездомни, които не свързани по никакъв начин с църквата. Не съм сигурен, съществува тенденция църквата да монополизира това поприще — кому ли още е притрябвало! Ако вече не се стъмваше, а беше през деня, щях да потърся нещо от рода на „Обединение за благотворителност“, „Благотворителен фонд“ или друго заведение с подобни функции и да видя какво ни се предлага. Но сега… Да потърсим някой полицай и да го помолим за помощ е единственият друг вариант, за който мога да се сетя по това време на деня… и мога също да ти кажа предварително какво ще направи всеки полицай в тази част на града, ако му кажеш, че нямаш къде да спиш. Още на минутата ще те упъти към мисията. Добрата стара Армия на спасението!

— В Копенхаген — или в Стокхолм и Осло — щях да отида право в главното полицейско управление. Там просто молиш да ти посочат място за нощуване и те го правят.

— Искам да ти напомня, че това не е Дания, нито Швеция, нито пък Норвегия. Тук може просто да ни затворят — мен в изтрезвителното, а тебе в ареста за проститутки. А на сутринта да ни обвинят в скитничество… но може и да не го направят. Нямам представа.

— Наистина ли Америка е толкова жестока?

— Не знам, мила — това не е моята Америка. Но не искам да усложнявам нещата. Скъпа… а ако заработя онова, което ще ни дадат, ще можем ли да прекараме нощта при Армията на спасението, без да го почувстваш като грях?

Тя сериозно се замисли. Най-големият недостатък на Маргрете е пълната липса на чувство за хумор. Добродушие — колкото искаш. Неподправена детинска радост от играта — също. Но чувството за хумор… „Животът е истински и много сериозен…“

— Ако това може да се уреди, Алек, няма нищо лошо. Аз също ще работя.

— Не е нужно, скъпа. Ще вкарам в действие моята професия. Когато нахранят безпризорните, ще има купища мръсни чинии — а пред тебе стои шампионът тежка категория по миене на чинии за цяло Мексико и „Лос Естадос Унидос“.

И така, първо мих чинии. После помогнах да раздадат молитвениците и организирах вечерната служба. Освен това заех от брат Еди Маккоу, помощника на настоятеля, самобръсначка и ножче. Разказах му как сме попаднали в града — че сме почивали на мексиканската Ривиера и сме се пекли на слънчице, когато ни е връхлетяло земетресението, и така му разтегнах всички лъжи, които бях подготвил за имигрантската служба, но не бях успял да изредя.

— Всичко пропадна. Парите, пътническите чекове, паспортите, дрехите, билетите за връщане, резервациите. И въпреки това сме късметлии. Поне сме живи.

— Бог бди над вас. Казахте, че сте твърд във вярата?

— От доста години.

— На нашите заблудени овце ще им бъде от полза общуването с вас. Когато дойде време, ще им разкажете ли всичко? Вие сте първият очевидец. И ние тук го усетихме, но само съдовете в шкафа издрънчаха.

— С удоволствие.

— Добре. Хайде сега да ви дам самобръсначката.