Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 82

После се досетих, че новата машина е в буквалния смисъл на думата летяща лодка. Корпусът й беше като плувка или корито, но при всички случаи беше водонепроницаем. Двигателите бяха вдигнати над крилете.

Никак не бях сигурен, че може да се има доверие на тези радикални промени. Непретенциозната сигурност на машината, в която летяхме, беше повече по моя вкус.

— Алек, хайде да ги навестим следващия вторник.

— Добре.

— Мислиш ли, че Анибал ще ни покани да се повозим на новия му аероплан?

— Ако комендантът знае за това, съмнявам се.

Не и казах, че тази модерна купчина ламарини не ми вдъхва доверие — Маргрете винаги проявяваше завидно безстрашие.

— Но можем да им идем на гости и да помолим да ни го покажат. Лейтенант Анибал ще бъде доволен. Роберто също. Хайде да ядем.

— Прасчо! — засмя се тя, постла покривката и започна да нарежда върху нея храна от кошницата, която носех. Вторниците даваха възможност на Маргрете да редува мексиканските гозби на Аманда със собствените си датски и интернационални кулинарни приумици. Днес беше решила да направи датски сандвичи филийки, които датчаните обожават, пък и не само те, а всички, които имат възможността да им се насладят. Аманда разрешаваше на Маргрете да прави каквото си поиска в кухнята, а сеньора Валера не се бъркаше — тя никога не стъпваше там по силата на примирие, намерило място още преди нашето постъпване. Аманда беше жена с характер.

Днешните сандвичи бяха отрупани с крехки вкусни скариди, с които се слави Масатлан, но това беше само началото. Спомням си, че имаше шунка, пуйка, хрускав кълцан бекон, майонеза, три вида сирене, няколко вида кисели краставички, малки чушлета, някаква неизвестна риба, тънки резенчета телешко, пресни домати, доматено пюре, три вида салати и нещо, което прецених като пържени патладжани. Но, слава Богу, не е нужно да знаеш какво ядеш, за да му се наслаждаваш. Маргрете сложи всичко това пред мен и аз доволен започнах да нагъвам така, че ми пращяха ушите — нищо, че не знаех какво точно ям.

Един час по-късно вече се оригвах, но се правех, че няма такова нещо.

— Маргрете, казвал ли съм ти днес, че те обичам?

— Да, но беше отдавна.

— Е, сега ти го казвам. Ти си не само красавица, радост за окото и добре сложена, но си и чудесна готвачка.

— Благодаря ви, сър.

— Искаш ли да отдам дължимото и на прекрасните ти интелектуални качества?

— Не, не е необходимо.

— Както желаеш. Ако промениш решението си, уведоми ме. Престани да прибираш, аз ще оправя всичко след малко. Легни тук и ми кажи защо още продължаваш да живееш с мен. Едва ли е заради готварските ми умения. Сигурно защото съм най-добрият мияч на чинии по западния бряг на Мексико?

— Да.

Тя продължи да прибира и не спря, докато не почисти идеално всичко. Остатъците от обяда прибра обратно в кошницата, за да ги върне на Аманда.

После тя легна до мен и обви шията ми с ръка. Изведнъж вдигна глава и се ослуша.

— Какво е това?

— Кое?…

В този миг и аз го чух. Някакъв далечен грохот, който се усилваше — като тракането на влак на завой. Но най-близката железница, която водеше на север към Чиуауа и на юг към Гуадалахара, беше доста отдалечена от нас, оттатък полуострова на Масатлан.