Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 81

Пепе обаче се оказал невероятно жилав. Четири месеца по-късно напуснал болницата. Някой събрал помощи, за да му купят количката. Той получил официално разрешение от властите да проси и заел мястото си край фонтана — приятел с проститутките, приятел и с „доновете“, с вечната си широка усмивка към нещастието, пратено му от съдбата.

След като отделихме подобаващо време да си побъбрим и да разменим любезности за здравето и самочувствието както на присъстващите, така и на общите познати, преди да се обърнем да си вървим, аз предложих на нашия приятел банкнота от едно песо.

Той ми я подаде обратно.

— Двадесет и пет сентавос, приятелю. Нямаш ли дребни? Или да ти върна ресто?

— Пепе, приятелю, ние ще се радваме, ако приемеш от нас този скромен подарък.

— Не, не! На туристите им съдирам кожата и пак ми е малко, но от вас, приятелю, няма да взема повече от двадесет и пет сентавос.

Не се опитах да споря. В Мексико ако човек не държи на достойнството си, с него е свършено.

Ледниковият хълм е висок стотина метра. Изкачихме го много бавно. Вървях отзад, за да съм сигурен, че Маргрете няма да стигне горе без дъх. По някои признаци бях почти сигурен, че е бременна. Тя обаче явно не беше склонна да обсъжда въпроса с мен, а аз, разбира се, не можех да подхвана разговора пръв.

Намерихме нашето любимо място, където можехме да се скрием под сянката на едно дръвче и в същото време да наблюдаваме всичко наоколо — на север Калифорнийския залив, на запад Тихия океан и онова, което може би бяха облаците, увенчаващи върха на Baja California на триста километра от нас, на югозапад протежението на нашия полуостров до Cerro Vigia (Стражевия хълм) с красивата Playa de las Olas Atlas между него и нашето възвишение, а отвъд Стражевия хълм — Cerro Creston, където се извисяваше гигантският фар — Farro, най-високата точка на полуострова. На юг погледът обхващаше целия град чак до пристана на бреговата охрана. На изток и североизток се простираха планините, скриващи отдалечения на двеста и петдесет километра Дуранго… но днес въздухът беше толкова прозрачен и имахме чувството, че само да протегнем ръка, ще докоснем тези върхове.

Масатлан беше пръснат в краката ни като някакво куклено градче. Даже базиликата отгоре изглеждаше не като впечатляваща с размерите си църква, а като архитектурен макет. За стотен път се чудех как католиците, с техните обикновено бедстващи миряни, могат да строят толкова хубави църкви, докато колегите им протестанти в същото време трябва да ипотекират имуществото си, за да издигат далеч по-скромни съоръжения.

— Виж, Алек! — Маргрете сочеше нагоре. — Анибал и Роберто си имат нов „аероплан“!

И наистина, сега на кея на Бреговата охрана имаше два аероплана. Единият беше гротескното водно конче, на което дължахме спасението си; новият изглеждаше съвсем иначе. Отначало си помислих, че е потънал край пристана. Ските, върху които по-старата машина се крепеше върху водата, напълно липсваха при тази нова конструкция.