Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 79

Бях изчислил, че са ни нужни сто двадесет и един ден, за да си оправим сметките… а сега дон Хайме ме халоса по главата така, че забравих и малкото, което знаех на испански. По негови пресмятания за изплащане на дълга ни бяха нужни сто петдесет и осем дни.

Повече от шест седмици, когато аз бях пресметнал, че следващата седмица ще бъдем свободни!

Опитах се да протестирам, посочвайки му, че размерът на дълга, който съдът ни беше определил, разделен на дневното заплащане, определено на търга (шестдесет песос за Маргрете и двойно по-малко за мене), дава точно сто двадесет и един ден, от които бяхме изработили сто и петнадесет.

Да, само че не са сто и петнадесет, а деветдесет и девет — той ми подаде календар и ме подкани да смятам. Тогава открих, че нашите чудесни вторници не влизат в сметката. Поне така каза нашият „патрон“.

— Освен това, Алесандро — добави той, — пропуснали сте да сметнете лихвите върху неизплатения дълг, не сте взели предвид и инфлационния фактор, данъците и дори пожертвованията за болницата „Нашата Света Майка“. Ако се разболеете, аз ще трябва да поема разноските, нали така?

(Така беше. Не се бях замислял върху това заради убедеността си, че е задължение на работодателя към хората му.)

— Дон Хайме, когато изплатихте дълга ни, секретарят в съда изчисли след колко време договорът ни ще бъде изпълнен. Той каза, че задълженията ни ще бъдат погасени след сто двадесет и един ден. Лично ми го каза!

— Тогава идете при секретаря и го обсъдете с него.

С тези думи дон Хайме ми обърна гръб.

Това ме отрезви. Този път дон Хайме изглеждаше толкова склонен да постави въпроса пред някой упълномощен орган, колкото преди това показваше неохота да отнесе въпроса за бакшишите на Маргрете към съда. За мен това означаваше, че опитът му с подобен род договори го кара да се чувства уверен в резултата и може да застане пред съдията и секретаря без страх, че ще отсъдят в негова вреда.

Успях да обсъдя въпроса на спокойствие с Маргрете едва късно вечерта.

— Как е възможно да направя такава грешка, Марго? Мислех, че секретарят е пресметнал всичко, преди да ни накара да подпишем договора за задълженията си. Сто двадесет и един ден. Така ли е?

Тя не отговори веднага и аз продължих да настоявам:

— Не ми ли го каза точно така?

— Алек, независимо от факта, че сега обикновено мисля на английски, а в последно време и на испански, когато ми се наложи да смятам, мисля на датски. Датската дума за „шестдесет“ е „tres“, което пък на испански означава „три“. Разбираш ли колко лесно бих могла да се объркам? Сега вече не съм сигурна дали ти казах „Ciento y veintiuno“ или „Ciento y sesentiuno“, защото не помня числата на английски или на испански, а на датски. Мислех, че сам си го пресметнал.

— Ама разбира се! Секретарят не каза нито една дума на английски, а тогава аз не знаех нито дума испански. Сеньор Муньос се обърна към тебе, а ти ми преведе онова, което каза. По-късно аз си направих изчисленията и те потвърдиха казаното от него. Или от тебе. По дяволите, не знам!