Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 55

Насочих вниманието си към този противен колан, опитвайки се да си дам вид, че не го забелязвам. Пилотът каза нещо на другаря си, който му отговори ентусиазирано. Маргрете се намеси в разговора.

— Какво казват? — попитах аз.

— Горкият човек е на път да си свали ризата и да ми я даде. Аз протестирам, но не толкова решително, че да се откаже от намерението си. Много галантно от негова страна, пък и аз, макар да не робувам на подобни глупости, все пак се чувствам по-удобно сред непознати, ако имам някаква дреха на себе си.

Тя се вслуша в разговора и обясни:

— Двамата спорят кой да бъде удостоен с тази привилегия.

Премълчах, но мислено им се извиних. Бас държа, че и самият римски папа веднъж-дваж е хвърлял скришно по някой поглед към запретното.

Онзи отдясно явно излезе победител в спора. Той се извъртя в седалката си — да стане беше невъзможно — свали си ризата, обърна се и я подаде на Маргрете.

— Сеньорита, пор фавор. — И добави още нещо, което не ми беше по силите да разбера.

Маргрете отговори изискано и с достойнство, после продължи да си бъбри с тях, докато навличаше ризата. В нея тя беше почти облечена.

— Скъпи, командирът се казва „тениенте“ Анибал Санс Гарсия, а помощникът му е „сархенто“ Роберто Домингес Джоунс. Те са от Мексиканската кралска брегова охрана. И лейтенантът, и сержантът искаха да ми дадат риза, но сержантът спечели на „познай пръста“, затова сега съм с неговата.

— Много благородно от негова страна. Попитай ги дали в тази машина има нещо, което аз бих могъл да облека.

— Ще се опитам.

Тя произнесе няколко фрази. Чух името си, после Маргрете мина на английски:

— Господа, имам честта да ви представя моя съпруг, сеньор Алесандро Греъм Хергеншаймър. — След което отново превключи на испански.

След малко тя ми предаде отговора:

— Лейтенантът е съкрушен, че не е в състояние да ти предложи нищо. Но той се кълне в честта на майка си, че ще се намери някакво облекло за тебе веднага, щом стигнем Масатлан и щаба на Бреговата охрана. Сега той настоява и двамата да затегнем коланите си, тъй като ни предстои да излетим. Страх ме е, Алек!

— Не се бой. Аз ще ти държа ръката.

Сержант Домингес се обърна към нас и ни подаде манерка.

— Агуа?

— Бога ми, да! — възкликна Маргрете. — Си, си, си!

Никога водата не ми се беше услаждала толкова.

Когато връщахме манерката, лейтенантът се извърна към нас, усмихна се широко и вдигна палеца си с жест, стар като Колизеума, после направи нещо, от което оборотите на двигателя се увеличиха. Досега работеше тихо, но сега се разнесе страхотен грохот. Пилотът зави и насочи машината по посока на вятъра, който от сутринта се беше усилил и сега образуваше къдрави бели къдели по гребените на вълните. Шумът на мотора се усили още повече до някакъв невъобразим вой и машината се понесе по водата, подскачайки бясно.