Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 51

Загледах я настойчиво.

— Е, какво ще кажеш?

— Алек… а не бихме ли могли и двамата да си го въобразим? Това да е някакъв делириум? И двамата преживяхме доста — ти си удари главата, може и аз да съм ударила моята, когато се сблъскахме с айсберга…

— Не можем да бълнуваме по един и същ начин, Маргрете. Ако се събудиш и откриеш, че ме няма, това би могло да обясни твоето състояние. Но аз съм тук. Освен това ще трябва да си обясниш присъствието на този айсберг толкова далеч на юг. Параноята е по-просто обяснение. Но този заговор е насочен срещу мен и ти просто имаш нещастието да си въвлечена случайно в него. Съжалявам.

(Всъщност не съжалявах. Един импровизиран сал сред океанските простори не е най-подходящото място да си сам. Но заедно с Маргрете той беше едва ли не рай.)

— Все пак си мисля, че да ни се привиждат едни и същи неща е… Алек, ето го, връща се! — сепна се тя.

Отначало не видях нищо, после съзрях малка точица, която нарасна и доби формата на кръст — форма, която вече определях като „летяща машина“. Наблюдавах я как се увеличава.

— Сигурно е обърнала, Маргрете. Може да ни е видяла. Или да са ни видели. Или „той“ да ни е видял. Знам ли?

— Възможно е.

Когато машината се приближи, видях, че ще мине от дясната ни страна, а не над главите ни. Изведнъж Маргрете заяви:

— Не е същото.

— И не е летящ кит, освен ако летящите китове по тези места нямат отстрани широки червени ивици.

— Не е кит. Искам да кажа, че не е живо. Прав си, Алек, това е машина. Скъпи, наистина ли мислиш, че вътре има хора? Това ме плаши.

— Мисля, че ще се изплаша повече, ако вътре няма хора. — (Спомних си един фантастичен разказ, преведен от немски, за някакъв свят, населен само с автомати. Историята никак не беше приятна.) — Всъщност, това е добра новина. Сега и двамата знаем, че онова, което видяхме най-напред, не е бълнуване и не е илюзия. Това потвърждава факта, че сме в друг свят. Затова и ще ни спасят.

— Не те разбирам напълно — изрече тя колебливо.

— Това е защото все още избягваш да ме наречеш параноик. Благодаря ти, скъпа, но параноята е най-простата хипотеза. Ако шегаджията, който дърпа конците, е имал намерение да ме убие, най-добрият момент да го направи е бил по време на сблъсъка с айсберга. Или още преди това, в огнената яма. Той обаче няма намерение да ме убива или поне не сега. Играе си с мен като котка с мишка. Ето защо ще бъда спасен. Ти също, защото сме заедно. Ти беше с мен, когато ни блъсна айсбергът, за свой лош късмет. И сега си с мен, затова сега ще бъдеш спасена — за твое щастие. Не се опитвай да се противиш, мила. Аз имах няколко дни, за да свикна с това, и установих, че отпуснеш ли се веднъж, започваш да се чувстваш съвсем добре. Параноята е единственото разумно отношение към един заговорнически свят.