Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 46

— А какво стана с айсберга?

— Не знам, Алек. Двамата паднахме заедно във водата. Ти ме сграбчи и се отдалечихме от кораба. Сигурна съм, че това ни спаси. Но беше тъмно като в декемврийска нощ и духаше силен вятър. Тогава в тъмното ти си удари главата в леда. И за малко не те загубих. Водата те изтласка и ти изчезна някъде. Аз потънах, нагълтах вода и я изплюх. Нямаше те никъде. В живота си не съм била толкова изплашена, Алек. Ти се изгуби някъде. Не можех да те видя. Пресегнах се, но не можах да те докосна. Виках те, но ти не ми отговаряше.

— Съжалявам.

— Не биваше да се поддавам на паниката, но в този момент си помислих, че си се удавил. Или че се давиш, а аз не мога да ти помогна. Но докато плувах наоколо, се натъкнах на тебе, сграбчих те и всичко беше наред, докато не установих, че не ми отговаряш. Аз обаче те преслушах и чух, че сърцето ти бие силно и равномерно, в края на краищата се успокоих и те обърнах на гръб, за да държа лицето ти над водата. Това продължи доста време, но накрая ти се събуди и сега вече наистина всичко е наред.

— Не си се поддала на паниката, иначе сега нямаше да съм жив. Малко хора са способни на това, което си направила ти.

— Е, няма нищо необичайно. Две лета бях спасителка на копенхагенския бряг, а в петък давах уроци. Много момчета и момичета се научиха.

— Да запазиш самообладание в тази лудница и да направиш толкова неща в пълна тъмнина — това не се учи с уроци. Не бъди прекалено скромна. Какво стана с кораба? А с айсберга?

— И това не знам, Алек. Докато те открия и се уверя, че си добре, после докато те взема на буксир… когато успях да се огледам, всичко беше като сега. Нищо нямаше. Само тъмнина.

— Чудя се дали е потънал. При този страхотен удар, който му се стовари! Нямаше ли експлозия? Нищо ли не чу?

— Не съм чула взрив. Чух само вятъра и трясъка от удара, после някакви викове, след като вече бяхме паднали. И да е потънал, аз не съм го видяла, но… Алек, от около половин час бутам с главата си нещо като възглавница или надуваем дюшек. Значи ли това, че корабът е потънал и из водата плуват отломките му?

— Не е задължително, но звучи доста обезсърчаващо. А ти защо не махна това нещо от главата си?

— Защото може да ни потрябва. Ако е някоя от възглавниците на палубата или плажен дюшек от басейна, те са натъпкани с капок и могат да служат като спасителен пояс.

— Точно за това говоря и аз. Ако е плаваща възглавница, защо е трябвало да я буташ с глава толкова време? Защо не се качи на нея, а стоиш във водата?

— Не мога да го направя, без да те пусна.

— Ох, Маргрете, когато се измъкнем оттук, ще бъдеш ли така любезна бързо да ми теглиш един ритник? Добре, сега вече съм буден. Дай да проверим на какво сме попаднали. По метода на Брайл.

— Добре. Но никак не ми се иска да те пускам, когато не мога да те видя.

— Мила моя, аз съм не по-малко заинтересован да не ти изгубя следите. Добре, да направим така: дръж ме с едната ръка, а с другата се пресегни назад. Хвани хубаво тази възглавница или каквото е там. Аз ще се обърна, ще се хвана за тебе и ще се местя нагоре, докато стигна по ръката ти до това нещо. Тогава ще видим… ще опипаме какво сме намерили и ще решим как да го използваме.