Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 44

— Грях… Не знам вече кое е грях. Знам само, че имам нужда от тебе… и мисля, че и ти имаш нужда от мен.

— Лека нощ, Алек.

Тя бързо си тръгна.

Трябваше да мине доста време, докато се опомня. Измих си зъбите и лицето, после реших, че няма да е зле да взема душ. Пуснах хладка вода и това като че ме поуспокои. Но когато си легнах, сънят все не идваше и аз се захванах да разсъждавам, макар че думата може би не подхождаше за случая.

В паметта ми се съживиха всички големи грешки, които бях правил в живота си, една след друга, а аз се опитвах да прогоня спомена за едната и да повикам следващата — чак до днешната вечер, когато се показах истинско магаре — глупаво, досадно, надуто и самодоволно — и нараних и унизих най-добрата и нежна жена, която познавах.

Когато изпадна в депресия, аз съм в състояние понякога да прекарам цяла нощ в самобичуване. Този път усещах, че съм способен дни наред да гледам в тавана и да се самоизяждам.

Вече минаваше полунощ, когато ме събуди превъртането на ключа в бравата. Пресегнах се към нощната лампа над леглото и я напипах точно когато Маргрете смъкна робата си и се пъхна в леглото при мен. Угасих лампата.

Беше топла и гладка, разтреперана и обляна в сълзи. Прегърнах я нежно и се опитах да я успокоя. Не говорехме. Бяха казани твърде много думи преди и повечето от тях — от мен. Сега беше време просто да се притиснем един към друг и да се милваме, разговаряйки без думи.

Най-сетне треперенето й отслабна и спря напълно. Дишането й се успокои. Тя въздъхна и промълви много нежно:

— Не можех да не дойда.

— Маргрете, обичам те.

— Ох, толкова много те обичам, че сърцето ме боли!

Мисля, че и двамата бяхме заспали, когато дойде катастрофата. Нямах намерение да заспивам, но за пръв път след огнената яма се чувствах отпуснат и спокоен, сънят ме надви.

Първо невероятно сътресение едва не ни изхвърли от леглото. Последва стъргане, скърцане и трясък, който можеше да ни спука тъпанчетата. Светнах лампата над леглото — и в този миг обшивката на кораба в краката му се огъна навътре.

Зави сирената, усилвайки и без това оглушителния шум. Стоманеният борд на кораба се сгърчи и се разкъса, нещо мръснобяло и студено нахлу през дупката. В този миг светлината угасна.

Измъкнах се някак от леглото, влачейки Маргрете след себе си. Корабът тежко се залюля върху левия си борд и ни запрати в ъгъла между палубата и вътрешната преграда. Пресегнах се към дръжката на вратата и я сграбчих с дясната ръка, докато с лявата притисках Маргрете към себе си. Корабът отново се наклони към десния борд и през дупката нахлу вятър и вода — ние по-скоро го чухме и усетихме, отколкото видяхме. Корабът се върна в нормалното си положение, после отново се наклони към десния борд и тогава аз изпуснах дръжката.

Това, което се случи после, трудно може да се опише в някаква последователност — беше тъмно като в рог, а и шумът беше оглушителен. Падахме — аз нито за миг не изпуснах Маргрете — после се озовахме във водата.

Явно при накланянето на кораба към десния борд двамата сме изхвръкнали през дупката. Но това са само мои предположения; единственото, което знам със сигурност е, че паднахме заедно във водата и потънахме доста дълбоко.