Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 42

— Не мога да отсъдя.

— Аз не искам от тебе присъда. Искам да дадеш воля на въображението си и да ми кажеш защо му е притрябвало на човек да носи със себе си един милион долара. Можеш ли да се сетиш за някаква причина? Може да има вероятност едно на хиляда… но все пак причина.

— Може да има много причини.

— Идва ли ти на ум някоя?

Почаках, но тя продължи да мълчи. Въздъхнах.

— Аз също не мога да се сетя за такава. Ако е нещо, свързано с престъпление — тогава да, причините могат да бъдат много, защото така наречените „горещи пари“ обикновено се пренасят в брой. Това се среща толкова често, че повечето правителства — може би дори всички — смятат, че прехвърлянето на голяма сума пари без посредничеството на банката или на самото правителство е престъпление, докато не се докаже обратното. Може да става дума за фалшиви пари, което е още по-отчайващо. Маргрете, трябва ми съвет — какво да правя с този милион? Той не е мой, не мога да го изнеса от кораба. По същата причина не мога и да го оставя тук. Не мога дори да го изхвърля през борда. Какво да правя?

Въпросът ми беше риторичен. Трябваше да намеря отговор, който би ми позволил да избегна затвора за нещо, което Греъм е направил. Но засега единствената възможност, която ми идваше на ум, беше да отида при единственото облечено във власт лице на кораба — капитана, да му разкажа за неприятностите си и да го помоля да поеме опеката над този милион, който ми тегнеше като камък на шията.

Нелепа идея. Резултатът щеше да бъде нова серия от безполезни предположения, в зависимост от това щеше ли капитанът да ми повярва и дали самият той беше честен. Можеха да възникнат и някои други обстоятелства, но във всички случаи ако кажех на капитана, затварянето ми беше сигурно — ако не в килия, то в лудницата.

Най-лесният начин да се реши положението беше да хвърля тази гадост зад борда!

Имах обаче възражения от морално естество срещу такова решение. Бях нарушавал някои от божиите заповеди, от други се бях измъквал, но никога не ми е било трудно да бъда честен по отношение на парите. Признавам, от известно време моралните ми задръжки явно не бяха каквито си ги въобразявах, но въпреки това не ме блазнеше мисълта да открадна този милион дори и само за да се отърва от него.

Имаше и още една, далеч по-непреодолима пречка. Познавате ли някого, който е способен да държи един милион в ръцете си и да го унищожи?

Вие може и да познавате. Аз не. В краен случай можех да го предам на капитана, но не и да го унищожа.

Да го пренеса нелегално на брега? Алекс, ако някога извадиш парите от сейфа, считай, че си ги изгубил. Ще се откажеш ли от самоуважението си заради един милион? Или заради десет милиона? А за пет долара?

— Да, Маргрете?