Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 43

— Струва ми се, че решението е очевидно, Алек.

— И какво е то?

— Ти се опитваш да решиш проблемите си в обратен ред. Най-напред трябва да си върнеш паметта. Тогава ще знаеш защо носиш тези пари. Може да се окаже, че целта е съвсем невинна и разумна. — Тя се усмихна: — Познавам те по-добре от самия тебе. Ти си свестен човек, Алек, а не престъпник.

Това изказване предизвика у мене смесено чувство на раздразнение и в същото време гордост. Досадата надделя.

— Дявол да го вземе, не съм си изгубил паметта, миличка! Аз не съм Алек Греъм, аз съм Александър Хергеншаймър и съм носил това име цял живот, а паметта ми не е отслабнала. Искаш ли да ти кажа името на учителката си във втори клас? Госпожица Андрюс. Или как за пръв път летях с въздушен кораб, когато бях на дванадесет? Защото наистина идвам от свят, в който въздушните кораби прелитат над океаните и дори над Северния полюс, а Германия е монархия и Североамериканските съединени щати от цял век се радват на мир и благоденствие, и този кораб, в който се намираме сега, там ще изглежда толкова остарял, зле оборудван и бавен, че никой не би пожелал да пътува с него! Аз те помолих за помощ, а не за психиатрична диагноза! Ако мислиш, че съм луд, кажи го… и ще приключим този разговор.

— Не исках да те ядосам.

— Мила моя, ти не си ме ядосала, аз просто си изкарах на тебе част от яда и разочарованието си. Не биваше да го правя. Извинявай. Но аз наистина имам проблеми, които не могат да се решат, като ми кажеш, че паметта ми не е в ред. Ако беше паметта, това с нищо не би помогнало — проблемите ми щяха да си останат. Но не биваше да ти се озъбвам така. Маргрете, ти си всичко, което имам… в този чужд и понякога плашещ свят. Извини ме.

Тя стана от коленете ми.

— Няма за какво да се извиняваш, скъпи Алек. Но няма смисъл да продължаваме този разговор сега. Утре… Утре ще разгледаме внимателно отпечатъците на слънчева светлина. Тогава ще се убедиш и това веднага ще се отрази на паметта ти.

— Или веднага ще се отрази на ината ти, чудесното ми момиче.

Тя се усмихна:

— Утре ще видим. А сега трябва да си лягам. Стигнахме до точката, в която и двамата повтаряме едни и същи доводи… и се дразним взаимно. Не искам да е така, Алек. Това не ми харесва.

Тя се обърна и тръгна към вратата, без дори да ме целуне за лека нощ.

— Маргрете!

— Да, Алек?

— Върни се и ме целуни.

— А трябва ли, Алек? Ти си женен мъж.

— Но… добре де, целувката не е изневяра.

Маргрете тъжно поклати глава:

— Има целувки и целувки, Алек. Не бих могла да те целуна както досега, без да изпитам желание да продължим и да се любим. За мене това би било нещо хубаво и чисто… но за тебе ще е изневяра. Ти ми цитира какво е казал Исус на жената, уличена в изневяра. Аз не съм съгрешила… и няма да накарам и тебе да съгрешиш.

Тя отново се обърна да си върви.

— Маргрете!

— Да, Алек?

— Попита ме дали имам намерение някога пак да те помоля да дойдеш по-късно. Ето, сега те моля. Тази нощ. Ще се върнеш ли?

— Това е грях, Алек. За тебе е грях… ще бъде грях и за мен, когато знам как се отнасяш ти към това.