Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 41

— Нямам нищо против. Тази проверка не е за мен, Алек, за себе си аз съм сигурна. Чувствам го със сърцето си, пък и видях твоя Южен кръст. Нещо е станало с паметта ти, но ти си ти… и един ден отново ще открием паметта ти.

— Не е чак толкова лесно, скъпа. Аз знам, че не съм Греъм. Маргрете, имаш ли някаква представа с какъв бизнес се е занимавал? Или с каква цел е тръгнал да пътува?

— Трябва ли и аз да говоря в трето лице? Не, Алек, никога не съм те питала за бизнеса ти. И ти никога не си проявил желание да ми кажеш.

— Да, мисля, че трябва да говориш в трето лице за него, поне докато не сравним пръстовите отпечатъци. Той женен ли беше?

— И това не ми е казал, а аз не съм го питала.

— Но си могла да предположиш… всъщност не, ти каза само, че си се „любила“ с този мъж, за когото ме смяташ, и че си спала с него.

— Упрекваш ли ме, Алек?

— О, не, не! (Да, упреквах я и тя го знаеше.) С кого спиш си е твоя работа. Но трябва да ти кажа, че аз съм женен.

За момент тя изгуби дар слово.

— Виж, Алек, не съм имала никакво намерение да увисна на врата ти.

— На врата на Греъм, искаш да кажеш. Аз не съм бил тук.

— Добре, на Греъм. Не съм се опитвала да вържа Алек Греъм. Двамата се любехме за наше взаимно удоволствие. Никой от нас не е отварял дума за брак.

— Добре де, извинявай, че изобщо подхванах този въпрос! Стори ми се, че това има някакво отношение към цялата тази загадка, това е всичко. Ще ми повярваш ли, Маргрете, че по-скоро съм готов да си отрежа ръката или да си извадя окото и да го хвърля, отколкото да те нараня по какъвто и да било начин?

— Благодаря ти, Алек, вярвам ти.

— Някога Исус е казал: „Върви и не греши повече“. Нали не мислиш, че съм дотолкова самомнителен, та да си позволявам да съдя по-строго от самия Исус? Аз даже не съм те осъждал, просто търсех някаква информация за Греъм. По-точно, за биснеса му. Кажи ми… случвало ли ти се е някога да се усъмниш, че участва в нещо незаконно?

Тя слабо се усмихна:

— Дори и да съм имала някакви съмнения, лоялността ми към него не би ми позволила да ги изкажа на глас. И понеже ти твърдиш, че си друг човек, нека да не говорим повече за това.

— Страхотно! — захилих се идиотски.

Можех ли да й кажа за сейфа? Да, даже бях длъжен. Трябваше да бъда искрен с нея и да я убедя, че една ответна искреност от нейна страна към Греъм/мен не означава нелоялност.

— Маргрете, не те питам, защото нямам какво друго да правя, и не обичам да си пъхам носа там, където не ми е работа. Просто имам неприятности и ми трябва съветът ти.

Този път беше неин ред да се изненада.

— Алек… аз рядко давам съвети. Не обичам.

— Мога ли да споделя с тебе грижите си? Не е нужно да ми даваш съвет… но може би ще съумееш да прецениш положението.

Разказах й набързо за този проклет милион.

— Можеш ли да ми посочиш някаква благовидна причина един честен човек да носи у себе си милион долара в брой? Пътнически чекове, акредитиви, полици за прехвърляне на пари, та дори и облигации — да, но в брой? И в такова количество? Струва ми се, че психологически това е толкова малко вероятно, колкото случилото се с мен в огнената яма е физически невъзможно. Можеш ли да ми посочиш някакъв друг начин да се погледне на положението? Какви почтени съображения биха накарали един човек да носи толкова много пари в брой при подобно пътуване?