Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 40

Маргрете леко се изчерви, но продължи да ме гледа право в очите.

— Аз също ти показах някои от моите бенки. Алек, съжалявам, че не си спомняш, но повярвай ми — по това време вече се познавахме достатъчно добре, за да се шегуваме с тези неща, без да бъда вулгарна или груба.

— Не мисля, че въобще можеш да бъдеш груба и вулгарна, Маргрете. Ти обаче отдаваш прекалено голямо значение на случайното разположение на няколко бенки. Аз целият съм покрит с бенки. Изобщо не съм изненадан, че някои от тях са подредени във формата на кръст отзад, където не мога да ги видя. И че Греъм също е имал бенки, които наподобяват моите.

— Не наподобяват. Същите са.

— Добре де… Има и по-добър начин да проверим. В бюрото е портфейлът ми. Всъщност, портфейлът на Греъм. И шофьорската му книжка. Неговата, с неговите пръстови отпечатъци. Не съм ги проверил, защото ни най-малко не съм се съмнявал, че той е Греъм, а аз съм Хергеншаймър и двамата сме различни хора. Но можем да погледнем. Вземи го, скъпа. Провери сама. Аз ще поставя отпечатък от палеца си върху огледалото в банята. Сравни ги и ще се убедиш.

— Но аз знам, Алек. Ти си този, който не вярва, затова трябва сам да провериш.

— Добре…

Предложението на Маргрете беше разумно и трябваше да се съглася с него.

Взех шофьорската книжка на Греъм, после поставих отпечатък от палеца си върху огледалото в банята, като първо потърках с пръст носа си, за да използвам естествената му мазнина. Стори ми се, че отпечатъкът не се вижда добре върху стъклото, затова изсипах малко талк на дланта си и духнах към огледалото.

Стана по-лошо. Сигурно пудрата, която използват детективите, е много по-фина от талка за бръснене, или пък аз не умея да го използвам. Залепих още веднъж палеца си, този път без пудра, погледнах двата отпечатъка, палеца си и отпечатъка върху шофьорската книжка и пак проверих дали наистина последният е от пръста на дясната ръка. Десният беше.

— Маргрете! Ще дойдеш ли да погледнеш, ако обичаш! — Тя влезе. — Гледай внимателно. Погледни палеца ми и трите отпечатъка. Линиите на всичките са под формата на дъга, но такива са половината пръстови отпечатъци на света. Главата си залагам, че и твоите имат същата форма. Кажи честно, можеш ли да твърдиш, че отпечатъкът върху тази книжка е точно от този палец? Или от левия? Може да са сбъркали нещо?

— Нищо не мога да кажа, Алек. Не разбирам от тези работи.

— Е… може би дори специалист би се затруднил на тази светлина. Ще трябва да го отложим до сутринта. Слънчевата светлина на палубата ще свърши работа. Ще ни трябва и гланцова хартия, тампон за печати и лупа… Бас държа, че господин Хендерсон ще може да ни снабди с всички тези неща. Какво ще кажеш за утре?