Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 39

— Благодаря. И за мен е важно, че ти си тук.

— Значи ми повярва. Точно както аз самият бях принуден да повярвам. И повярвах дотолкова, че този проблем спря да ме тормози. Само едно нещо ме притеснява — какво е станало с Алек Греъм? Дали е заел мястото ми в моя свят? А ако не, тогава какво е станало с него?

Тя не отговори веднага, а когато го направи, отговорът й ме смая:

— Алек, ще бъдеш ли така добър да си свалиш панталона?

— Какво каза, Маргрете?

— Моля те. Не се шегувам, нито се опитвам да те прелъстя. Трябва да погледна нещо. Моля те, смъкни си панталона.

— Не разбирам какво… Е, добре.

Без да задавам повече въпроси, аз изпълних молбата й, което никак не беше лесно с това вечерно облекло. Трябваше да си сваля куртката, после пояса, за да мога да смъкна тирантите.

След това неохотно започнах да си разкопчавам панталона. (Още един недостатък на този изостанал свят — нямаше ципове. Не бях се замислял какво удобство е ципът, докато не се лиших от него.)

Поех дълбоко дъх и си смъкнах панталона с няколко сантиметра.

— Достатъчно ли е?

— Още малко, ако обичаш. И ще бъдеш ли така добър да се обърнеш?

Направих каквото искаше и след миг усетих ръцете й, нежни и ненатрапчиви, отдясно под кръста ми. Тя подвигна ризата и дръпна надолу гащетата ми.

Миг по-късно Маргрете приведе облеклото ми в старото положение.

— Това е достатъчно. Благодаря ти.

Напъхах ризата в панталона, закопчах се и вдигнах тирантите. Когато посегнах за пояса, тя ме спря:

— Почакай малко, Алек.

— Какво има? Мислех, че си свършила.

— Свърших. Но не е нужно да обличаш пак тези официални дрехи. Ще ти дам по-свободен панталон и риза, освен ако нямаш намерение да се връщаш в салона.

— Не, няма да се връщам, ако ти останеш.

— Ще остана. Трябва да поговорим.

Маргрете бързо извади един широк панталон и спортна риза и ги постави на леглото.

— Извини ме за момент.

Тя тръгна към банята — не знам дали имаше намерение да я използва, но във всеки случай знаеше, че ще се преоблека много по-спокойно в стаята, отколкото в тясната баня.

Преоблякох се и се почувствах по-добре. Поясът и колосаната яка наистина са по-удобни от усмирителна риза, но не много. Тя излезе от банята и веднага окачи в гардероба дрехите ми, с изключение на ризата и яката, после махна копчетата за яка и ръкавели, сложи ги настрана и пъхна ризата в коша за пране. Помислих си какво ли би казала Абигейл, ако можеше отнякъде да зърне тази съпружеска грижа. Тя не намираше за нужно да ме глези и не го правеше.

— За какво беше тази проверка, Маргрете?

— Исках да видя нещо. Алек, ти се чудеше какво е станало с Алек Греъм. Сега знам отговора.

— И какъв е той?

— Той е тук. Това си ти.

Най-сетне успях да изрека:

— И стигна до този извод от вида на няколко квадратни сантиметра от задните ми части? Какво толкова откри, Маргрете? Малиновото петно, по което ще познаят изгубения наследник?

— Не, Алек. Твоя „Южен кръст“.

— Какво, какво?

— Моля те, Алек. Надявах се, че това ще ти върне паметта. Видях го още първата нощ, когато… — Тя се поколеба, после ме погледна право в очите. — …когато се любихме. Ти светна лампата и се обърна по корем, за да видиш колко е часът. Тогава забелязах бенките от дясната ти страна. Формата им ми направи впечатление и двамата доста се шегувахме с това. Ти каза, че това е твоят Южен кръст и той ти помага да отличиш кое е горе и кое — долу.