Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 38

— Знам, затова ми е толкова трудно да те убедя. Аз… Виж какво, ако не побързаш, ще пропуснеш вечерята, нали?

— Няма значение.

— Как да няма! Не бива да оставаш без вечеря, само защото аз съм направил някаква глупава грешка и съм наранил чувствата ти. А ако аз не се появя на масата, Инга ще прати някого да провери дали не съм болен или заспал. Виждал съм я да го прави, когато някой отсъства от масата. Маргрете, скъпа моя! Исках да ти кажа. Изчаквах случай да ти разкажа всичко. Имах нужда от това. Сега вече мога и трябва да го направя. Само че не мога да ти обясня всичко за някакви си пет минути, при това на крак. Ще намериш ли малко време да ме изслушаш довечера, след като оправиш леглата?

— Винаги ще имам достатъчно време за тебе, Алек.

— Добре тогава. Отивай да вечеряш, а аз ще сляза долу поне да разкарам Инга и ще те чакам тук, след като оправиш леглата. Става ли?

Тя кимна замислено:

— Добре. Алек… ще ме целунеш ли още веднъж?

По това разбрах, че ми вярва. Или иска да ми вярва. Спрях да се притеснявам за нея, дори се нахраних добре, въпреки че бързах.

Когато се върнах, тя ме чакаше и при влизането ми се изправи. Аз я прегърнах, целунах я бегло по носа и като я повдигнах за лактите, сложих я да седне в скута ми и заедно с нея се настаних на единствения стол в каютата.

— Мила моя, мислиш ли, че съм луд?

— Не знам какво да митля, Алек.

(Да, така каза, „митля“. Това й се случваше много рядко, но понякога под въздействие на емоциите започваше леко да фъфли. Иначе акцентът й беше по-добър от моето немислимо произношение, грубо като стържене на ръждива пила.)

— Знам — съгласих се. — И аз имам същия проблем. Възможностите са само две — или докато минавах през огъня се е случило нещо съвсем невероятно, нещо, което е променило целия ми свят, или съм напълно откачил. Дни наред съпоставях фактите… и се убедих, че светът наистина се е променил. Не са само въздушните кораби. Кайзер Вилхелм Четвърти не съществува, а на негово място има някакъв глупав президент на име Шмид. И други такива работи.

— Аз не бих нарекла хер Шмид „глупав“. Той е много добър президент, което е присъщо на всички немски президенти.

— Точно това ме тревожи, скъпа. За мен който и да е немски президент ще изглежда глупаво, защото Германия — в моя свят — е една от последните абсолютни — в истинския смисъл на думата — монархии на Запада. Дори и царят не притежава такава власт.

— И мен това ме тревожи! Няма нито кайзер, нито цар. Великият московски княз е конституционен монарх и вече няма никаква власт над останалите славянски държави.

— Говорим за едно и също, Маргрете. Светът, в който израснах, е изчезнал. Аз ще трябва да се науча да живея в друг свят. Той не е напълно различен. Изглежда географията му е същата, а и част от историята. Като че ли тези два свята са еднакви до самото начало на двадесети век или да речем — до последното десетилетие на деветнадесети. Преди стотина години се е случило нещо странно и двата свята са се разделили… а преди дванадесет дни на мене ми се случи нещо също толкова странно и аз се озовах изневиделица в този свят. — Усмихнах се. — Но не съжалявам. И знаеш ли защо? Защото в този свят си ти.