Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 28

— Много свястно момиче. Родителите й живеят точно срещу моята къща в Оденсе. Познавам я, откакто се е родила. Освен това е и умна. Бодел учи за ветеринарен лекар, остава й още една година.

— Сериозно? И как успява хем да работи, хем да ходи на училище?

— Повечето от нашите момичета са студентки. Някои използват лятната ваканция, други са прекъснали за един семестър — да идат на море, да си поживеят, пък и да спестят нещичко за следващия семестър. При назначаването давам предимство на момичетата, които следват — на тях може да се разчита повече, пък и знаят езици. Вземете например вашата стюардеса. Астрид ли беше?

— Не, Маргрете.

— А, да, вие сте в сто и девета. Астрид е от отсрещната страна, откъм вашата е Маргрете. Маргрете Свенсдатер Гундерсон. Учителка по английски и история. Знае обаче още четири езика, без да се смятат скандинавските, и има дипломи за два от тях. В едногодишен отпуск от средното училище „Ханс Кристиян Андерсен“. Бас държа, че няма да се върне там.

— Така ли? Защо?

— Ще се омъжи за някой богат американец. Вие богат ли сте?

— Аз? Имам ли вид на богаташ? (Дали пък не знаеше какво има в сейфа? Мили боже, как трябва да постъпи човек с един милион долара, които не са негови? Не мога просто да ги изхвърля зад борда. Защо ли му е притрябвало на Греъм да пътува с толкова много пари в брой? Идват ми на ум няколко причини, всичките до една неблаговидни. Всяка от тях би могла да ми докара толкова неприятности, колкото не съм и сънувал.)

— Богатите американци никога нямат такъв вид. Те специално се упражняват да не изглеждат богати. Говоря за североамериканците — южняците са съвсем друго представление. Благодаря, Гертруде. Ти си добро момиче.

— Искате ли да ви излея питието върху плешивото теме?

— А ти искаш ли да те хвърля в басейна заедно с дрехите? Дръж се прилично, миличка, иначе ще кажа на майка ти. Затвори си устата и ми донеси сметката.

— Няма сметка. Ханс иска да почерпи господин Греъм едно питие и този път реши да включи и вас.

— Кажи му, че така барът губи пари. Да знае, че ще му ги удържа от заплатата.

Ето така изпих два коктейла с шампанско вместо един… и стремително се движех към катастрофата, която бях преживял предната вечер, когато Хендерсон реши, че трябва да хапнем нещо. Аз имах нужда от трети коктейл. Първите два ми помогнаха да прогоня тревожните мисли за дяволския сейф, пълен с пари, и усилиха интереса ми към шоуто в басейна. Започвах да откривам, че дългогодишно възпитание в някакви принципи може да бъде заличено за някакви си двадесет и четири часа. Нямаше нищо греховно в това да съзерцаваш женската хубост в естествения й вид. Това беше такова невинно блаженство, както да гледаш цветя или малки котенца, но далеч по-забавно.

Междувременно изпитвах нужда от още едно питие.

Хендерсон наложи забрана върху пиенето, повика Бодел и бързо й нареди нещо на датски. Тя се отдалечи и след няколко минути се върна с отрупан поднос — всевъзможни закуски, горещи кюфтенца, сладки раковини, пълнени със сладолед, силно кафе — и всичко това в огромни количества.