Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 29

Двадесет и пет минути по-късно аз продължавах да съзерцавам с наслада девойчетата в басейна, но вече бях далеч от нова алкохолна катастрофа. Бях изтрезнял дотолкова, та да си дам сметка, че не само не съм в състояние да реша проблемите си с помощта на алкохола, но и трябва да се въздържам от всякакво пиене, докато не ги реша — след като не можех още да нося силни напитки. Вуйчо Ед беше прав: порокът изисква упражнения и дълга практика, иначе по чисто прагматични причини добродетелта ще продължава да тържествува дори тогава, когато всякакви морални задръжки са се изпарили.

Моите морални задръжки със сигурност бяха изчезнали, иначе не бих седял тук с чаша дяволско питие в ръка, любувайки се на голата женска плът.

Установих, че не изпитвам никакви угризения на съвестта. Единственият повод за съжаление беше тъжното съзнание, че не съм в състояние да се справя с всичкия алкохол, който ми се искаше да погълна. „Лек е пътят към преизподнята.“

Касиерът се изправи.

— След по-малко от два часа пускаме котва, а аз имам да оправям някои сметки, преди да се появи агентът. Благодаря за приятната компания.

— Аз ви благодаря, сър! Tusind tak! Нали така казвате?

Той се усмихна и си тръгна. Аз останах още малко да поразмишлявам. Два часа, докато пуснем котва, три часа в пристанището — как бих могъл да се възползвам от това време?

Да ида при американския консул? И какво ще му кажа? „Скъпи господин консул, аз не съм този, който се предполага, че съм, и съвсем случайно намерих този милион…“

Ама че нелепост!

Да не казвам никому нищо, да грабна милиона, да сляза на брега и да хвана първия самолет за Патагония?

Невъзможно. Моралните ми задръжки се бяха изпарили — явно никога и не са били особено силни. Аз обаче все още имах предубеждение към кражбата. Тя не е просто грешна, тя е недостойна.

Стига ми и това, че нося неговите дрехи.

Да взема трите хиляди, които са си мои по право, да сляза на брега и да почакам корабът да тръгне, после да се прибирам в Америка както мога?

Идиотска идея! Ще свършиш в някой тропически затвор и глупавият ти жест няма с нищо да помогне на Греъм. Нямаш никакъв избор, дръвнико! Трябва да останеш на кораба и да чакаш Греъм да се появи. Той няма да дойде, но може да се получи съобщение по радиото или нещо такова. Докато корабът потегли, ще си гризеш ноктите, но после ще въздаваш хвала на Всевишния, че си на път към благословената от Бога страна. През това време Греъм ще прави същото заради билета си за „Адмирал Мофет“. Чудя се, как ли му звучи името Хергеншаймър? Сигурно му харесва повече, отколкото на мен „Греъм“, бас държа. „Хергеншаймър“ — звучи някак гордо!

Станах и се затътрих към другия край на палубата, изкачих се две палуби по-нагоре до библиотеката и я намерих празна, ако не се смята някаква жена, която се мъчеше над кръстословица. Никой от двама ни нямаше желание да го безпокоят, така че компанията ни беше доста приятна. Библиотекарката отсъстваше и повечето шкафове бяха заключени, но открих една овехтяла енциклопедия. Точно това ми беше нужно за начало.