Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 27

Отпред на гишето имаше друг служител, но касиерът се мярна в дъното на офиса и скоро ме забеляза.

— Здравейте! Много бързо се връщате!

Той се приближи към гишето.

— Да — съгласих се. — Този път всичко е точно.

И му подадох кутията.

— Ще ви назнача на работа при мен. Тук сметките никога не излизат. Поне не до полунощ. Хайде сега да потърсим онова питие. Имам нужда от едно.

— И аз съм така. Хайде!

Касиерът ме поведе към един открит бар на кърмата, който не бях забелязал на плана на кораба. Палубата над нас беше по-къса и нашата, палуба D, се издаваше напред като тераса, покрита с излъскани тикови дъски, по които се вървеше много приятно. Горната палуба свършваше с опънат навес. От двете страни на бара под прав ъгъл бяха разположени дълги маси, отрупани с всевъзможни закуски, край които се тълпяха пътници. Още по-нататък на кърмата беше плувният басейн. Чуваха се плясъци, викове и писъци.

Спътникът ми ме поведе към масичка, на която се бяха разположили двама младши офицери. Спряхме пред тях.

— Вие двамата, скачайте през борда.

— Готово, шефе.

Те се надигнаха, взеха си халбите с бира и тръгнаха към друга маса. Единият ми се ухили и кимна, сякаш се познавахме, затова аз също кимнах и казах „Здрасти!“.

Нашата маса беше наполовина под сянката.

— Искате ли да седнете на слънце и да гледате момичетата, или предпочитате да сте на сянка и да си почивате? — попита ме касиерът.

— Няма значение. Седнете където на вас ви е удобно, а аз ще седна на другия стол.

— Хм… Да преместим тогава масата и да седнем и двамата на сянка. Ето, готово.

Той се настани с гръб към басейна и за мен остана мястото срещу него. Окончателно се убедих в нещо, което май че бях забелязал още с идването си тук. В този басейн глезотии като бански костюми не се признаваха.

Трябваше още преди това да се сетя по пътя на логиката, ако се бях замислил — аз обаче не бях. Последният път, когато станах свидетел на такава гледка — плуване без бански — бях около дванадесетгодишен и това се смяташе за чисто мъжка привилегия, от която се ползваха само момчетата на моята възраст и по-малките.

— Попитах ви какво ще пиете, мистър Греъм?

— Извинявайте, не ви чух.

— Разбрах. Бяхте погълнат от гледката. Та какво да бъде?

— Ами… едно датско зомби.

Той примигна учудено насреща ми.

— Хич не ви трябва по това време на деня. От него боли глава. Хм… — Той повика с пръст някого зад гърба ми. — Сладурче, ела тук.

Сервитьорката се приближи и аз я погледнах, после още веднъж. Бях я видял предната вечер през алкохолните пари — едно от двете червенокоси момичета сред танцьорките на хула.

— Кажи на Ханс, че искам два коктейла с шампанско. Как ти е името, миличка?

— Господин Хендерсон, ако още веднъж се направите, че не ми знаете името, ще ви излея питието върху плешивото теме.

— Хубаво, миличка, а сега бягай! Размърдай дебелите си кълки.

Тя изсумтя презрително и се отдалечи грациозно върху дългите си стройни крака. Касиерът обясни: