Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 30

Два часа по-късно ме стресна изсвирване, което показваше, че сме се изравнили с кея. Бяхме пристигнали. Главата ми беше пълна със странна история и още по-странни идеи, които не бях в състояние да смеля. Да започнем с това, че в този свят Уилям Дженингс Брайън никога не е бил президент. На негово място през 1896 бил избран Маккинли, който изкарал два мандата и бил сменен от някой си Рузвелт.

Нито един от президентите от двадесети век не ми беше познат като име.

Вместо продължилия повече от век мир, резултат на традиционния ни неутралитет, Съединените щати бяха водили няколко поредни войни: през 1899, 1912–17, 1932 (с Япония!), 1950–52, 1980–84 и така нататък, та чак до настоящата година — или годината, в която беше издадена енциклопедията. В „Кралския вестоносец“ не се споменаваше нищо за война.

През стъклото на един от заключените шкафове зърнах няколко исторически книги. Ако след три часа все още се намирах на кораба, задължително щях да прочета всички книги по история в корабната библиотека по време на дългото пътуване към Америка.

Но не имената на президентите и датите на войните бяха най-неотложната ми нужда — в ежедневието от тях няма особена полза. Това, което спешно трябваше да науча, за да не изпадна в трудно положение, та дори да стигна до катастрофа, бяха различията между моя свят и този — в начина, по който живееха, разговаряха, общуваха и се хранеха, пиеха и играеха, молеха се и се любеха. А докато се учех, трябваше да внимавам и да говоря колкото е възможно по-малко, а повече да слушам.

Навремето имах един съсед, чиито познания по история се свеждаха до две дати — 1492 и 1776 година, но дори и тях той бъркаше и никак не беше сигурен кое събитие през коя от тях е станало. Невежеството му в други области на живота беше не по-малко въпиющо, но това не му пречеше да изкарва добри пари като предприемач по полагането на пътни настилки.

За да функционираш като социално и икономическо животно не е нужно задълбочено образование… стига да си наясно кога какво се иска от тебе. А заради непознаване на местните навици могат да те линчуват.

Чудех се как ли се справя Греъм. Мина ми през ум, че неговото положение е далеч по-опасно от моето… ако приемех (а то вече ми се струваше очевидно), че двамата с него просто сме си разменили местата. С моето възпитание тук може би изглеждах ексцентричен, затова пък неговото можеше да му навлече сериозни неприятности в моя свят. Една случайна забележка, една най-невинна постъпка и той може да се окаже с пранги на краката. Ако не го сполети нещо по-лошо.

Най-големите неприятности обаче би му донесъл опитът да се вживее напълно в моята роля — стига да му хрумне подобна идея. Нека да обясня — бях женен от една година, когато подарих на Абигейл за рождения й ден чудесно издание на „Укротяване на опърничавата“. На нея никога не й мина през ум, че това е намек — твърдото убеждение в собствената непогрешимост не й позволяваше да допусне възможността, че дълбоко в себе си аз я сравнявам с Кейт. Ако Греъм приемеше ролята на неин съпруг, отношенията им щяха да се развият по твърде интересен и за двамата начин.