Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 26
Робърт Хайнлайн
— О, разбира се.
— Тогава вземете цялата касетка. Правилникът не го позволява, но понеже аз съм го измислил, можем да поемем риска да го нарушим. Само се опитайте да приключите до обяд. От дванадесет до един е затворено — профсъюзни правила! — и ако ми се наложи да стоя тук, докато всичките ми служители са на обяд, ще трябва да ме почерпите едно питие.
— Във всички случаи ще го направя.
— Дано да има за какво. Заповядайте! И не минавайте с него през огън.
Най-отгоре беше паспортът на Греъм. Буцата в гърдите ми се стопи. Не мога да си представя нещо по-кошмарно от това да се озовеш извън Щатите без паспорт… макар това да не са точно Щатите. Отворих го и се загледах в снимката. Дали изглеждах и аз по този начин? Отидох в банята и се опитах да сравня в огледалото лицето си с това в паспорта.
Май че имаше някаква прилика. От една снимка за паспорт не може да се очаква кой знае какво. Опитах се да приближа снимката до образа си в огледалото. Изведнъж приликата се наби в очи. Хей, приятел, физиономията ти е крива… както и вашата, мистър Греъм.
Братле, ако трябва да приема твоята самоличност за постоянно — а аз все повече се убеждавам, че нищо друго не ми остава — поне ще съм спокоен, че толкова много си приличаме. А отпечатъците от пръсти? Ще му мислим, когато му дойде времето. Изглежда в паспортите на Северноамериканските съединени щати не се използват пръстови отпечатъци. И това е нещо. Занятие: директор. Директор на какво? На погребално бюро? Или на световноизвестна хотелска верига? Цялата тази работа можеше да се окаже не просто трудна, а и съвсем невъзможна.
Адрес: чрез адвокатска къща „О’Хара, Ригсбий, Кръмпекър и Ригсбий“, офис 7000, сграда „Смит“, Далас. Я виж ти, какъв тузар! Само пощенска кутия. Нито служебен, нито домашен адрес. Никаква информация с какъв бизнес се занимава. С какво удоволствие бих ти стоварил един по мутрата, долен мошенико!
(Не, не е възможно да е чак толкова противен. Маргрете има добро мнение за него. Добре де, нека, но ще трябва да стои настрана от Маргрете. Той я използва. Това не е честно. Кой всъщност я използва? Внимавай, момче, това започва да напомня раздвоение на личността.)
В един плик под паспорта беше поставен неговият екземпляр от билета. Той действително беше двупосочен — от Портланд до Портланд. Братко, ако не се появиш до шест часа, аз си заминавам за вкъщи. Може би ще съумееш да се възползваш от билета ми за „Адмирал Мофет“. На добър път!
Имаше и още някакви дреболии, но вътрешността на кутията беше запълнена предимно от десет големи запечатани плика. Отворих един от тях.
Той съдържаше банкноти от хиляда долара, сто парчета.
Бързо проверих съдържанието и на останалите девет. Всичките бяха еднакви. Един милион долара в брой.
V
Нечестивецът бяга, когато никой не го гони;
а праведникът е смел като лъв.
Едва си поемах дъх, докато залепвах пликовете със скоч-лентата, която открих в бюрото на Греъм. Поставих обратно в кутията всичко с изключение на паспорта. Него прибрах в малко чекмедже заедно с онези три хиляди, на които гледах като на „свои“. После отнесох касетката в канцеларията на касиера и много внимавах по пътя.
