Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 25

Не, едва ли. Това вероятно беше обичайното уведомително писмо в края на всеки месец.

Дългът на Греъм към бара ме слиса… докато не обърнах внимание на някои отделни детайли. Това ме потресе още повече, но по съвсем друга причина. Ако една кока-кола струва два долара, това не означава, че тя е по-голяма. Това означава, че доларът е по-малък.

Сега вече знаех защо облогът, сключен за триста долара… хъм, оттатък, тук беше станал три хиляди.

Ако имах намерение да живея в този свят, трябваше да си коригирам представите за цените. Да гледам на долара като на чужда валута и да превръщам наум цените, докато свикна с тях. Така например, ако цените на кораба бяха показателни, тогава един първокласен обяд — пържола или телешко филе — в първокласен ресторант, да кажем в големия салон на хотел от ранга на „Браун палас“ или Марк Хопкинс, един такъв обяд спокойно би могъл да струва десет долара. Олеле!

С коктейлите преди обяда и виното към обяда сметката би могла да стигне и петнадесет долара! Едноседмична заплата. Слава Богу, че не пия!

Какво, какво не правиш?

Ама, виж какво, снощи случаят беше по-особен.

Така ли? Да, вярно е, защото човек губи целомъдрието си само веднъж. Отиде ли си веднъж, то е завинаги. Какво беше онова, което пи точно преди да угасят лампите? Датско зомби? Не ти ли се иска и сега да гаврътнеш едно? Само колкото да си върнеш равновесието?

Никога вече няма да се докосна до нещо такова!

Ще видим, приятелче, ще видим.

Оставаше ми само още един шанс, но според мен доста обещаващ. В касетката, където Греъм държеше скъпоценностите си и другите дреболии, имаше ключ, на който беше щамповано единствено числото осемдесет и две. Ако съдбата беше благосклонна, щеше да се окаже, че ключът е от някой сейф в офиса на касиера.

(А ако съдбата беше решила този ден да ми се подиграе, ключът щеше да е от сейфа на неизвестна банка в някой от четиридесет и шестте щата, банка, която никога нямаше да зърна. Но стига съм си създавал излишни главоболия. И без това ги имам достатъчно!)

Слязох на долната палуба и се запътих към кърмата.

— Добро утро, любезни.

— А, мистър Греъм! Чудесно парти, какво ще кажете?

— Без съмнение. Още едно такова и ще съм труп.

— Хайде стига! И това го казва човек, който е минал през огън! Останах с впечатлението, че се забавлявахте добре, а за себе си гарантирам. Какво мога да направя за вас, сър?

Извадих намерения в каютата ключ.

— Дали не съм взел друг ключ? Може би този е от моята банка. Все не мога да ги запомня.

Касиерът го пое.

— Да, този е от нашите. Паул! Вземи ключа и донеси касетката на мистър Греъм. Мистър Греъм, искате ли да минете отзад и да седнете?

— Да, благодаря. А… дали ви се намира някаква торбичка или нещо, което да побере съдържанието на такова чакмедже? Иска ми се да го взема в каютата и да проверя някои сметки.

— Торбичка? Хъм… Мога да взема една от магазина за сувенири. Само че… колко време мислите, че ще ви отнеме тази проверка? Ще можете ли да свършите до обяд?