Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 198

— Тази табуретка е за тебе — изрече сатаната. — Седни.

Столчето без облегалка беше достатъчно ниско, за да ме унижи допълнително. Седнах.

Той взе моите мемоари и в грамадната му длан листовете заприличаха на тесте карти.

— Прочетох това. Не е зле. Многословно е, но моите редактори ще го поокастрят. По-добре така, отколкото прекалено кратко. Има нужда и от довършване, но може да го направи някой наемен писач. Май ще избера този вариант, за да стане краят по-засукан. Кажи ми, мислил ли си някога за професионална кариера като писател, вместо да проповядваш?

— Според мен ми липсва дарбата.

— Дрън-дрън. Ако знаеше какви гнусотии се издават всеки ден… Но те съветвам да направиш креватните сценки по-пиперливи. Днешните потребители ги предпочитат натурални и сочни. Все едно. Не те повиках, за да обсъждаме недостатъците на твоя литературен стил. Искам да ти направя предложение.

Чаках безмълвно. Той също не продумваше повече. След малко не издържа:

— Не те ли гризе любопитството?

— Разбира се, Ваше величество. Но човечеството вече има достатъчен опит във вземането-даването си с Вас. Опитвам се да бъде предпазлив.

Той се засмя и залата се разтърси.

— Горкото човече… Нима си въобразяваш, че ще се пазаря за жалката ти душица?

— Не знам какво искате от мен. Но ми липсва дори умът на доктор Фауст, значи се налага да внимавам.

— Стига де! Няма да ти вземам душата. Напоследък са непродаваеми, защото пазарът се препълни с некачествена стока. Мога да ги купувам по десет цента дузината, като връзка репички. Но и без това имам прекомерни запаси. Не, Свети Александре. Всъщност желая да те наема като професионалист.

(Изведнъж настръхнах. В какво ли бе скрита уловката? Трябва да има капан! Пази си гърба, момче!)

— От мияч на чинии ли имате нужда?

Сатаната пак се разсмя — 4,2 степен по скалата на Рихтер.

— В никакъв случай, Свети Александре! Не говоря за принудителните ти занимания, а за твоето призвание. Предлагам да те наема като проповедник, като глас на Библията. Искам да набиваш в главите посланието Исусово. Нали за това са те учили? Няма да събираш пари, а пък заплатата ще е много добра. Е, какво ще кажеш?

— Ще кажа, че се опитвате да ме изиграете.

— А, това не беше особено любезно. Никакви мръсни номера, Свети Александре. Ще имаш свободата да проповядваш каквото и както пожелаеш. Ще носиш титлата личен капелан на сатаната и примат на ада. Остатъка от времето можеш да посветиш на спасяването на погубени души, а тук ги има в изобилие. За заплатата можем още да поприказваме, но няма да е по-малка, отколкото на сегашния титуляр — папа Александър Шести, пословично алчно създание. Няма да се скъпя за услугите ти, обещавам. Е, съгласен ли си?

(Кой е лудият тук? Този старши сред дяволите или аз? Или пак ме мъчи някой от зачестилите напоследък кошмари?)

— Ваше величество, досега не споменахте нищо, с което можете да ме примамите.

— Нима? Всеки има нужда от пари. А ти си с празни джобове. Не можеш да останеш и ден повече в пищното си апартаментче, ако не си намериш работа. — Той тупна с длан по ръкописа. — Това може и да ти донесе нещо, но след време. Няма да е скоро. Не чакай аванс от мен. Може изобщо да не се продава добре.