Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 196

— Нима не ти се остава?

— Миличък, всичко е по волята на госта. Такива са правилата.

— Не искам да се изнасяш. (Марга! Моля те, разбери ме!)

— Добре, че го каза, иначе щях да се облея в сълзи. Пък и добрата секретарка трябва денонощно да е подръка, че току-виж посред нощ възникне спешен проблем.

— Пат, още когато учех в семинарията, това вече беше брадата шегичка.

— Била е вехта още преди да се родиш. Хайде, започваме.

Представете си календар (какъвто нямам), чиито листове отхвръкват един след друг. Този ръкопис става все по-дълъг, но Пат все настоява, че трябва да изпълня съвета на княз Велзевул буквално. Тя разпечатва всичко в два екземпляра. Единият се трупа на моето бюро, другият изчезва безследно през нощта. Пак онези дяволчета… Според Пат можем да предположим, че вторият екземпляр попада направо в Двореца и стига поне до бюрото на княза… значи засега се справям задоволително.

Тя успява за не повече от два часа да препише и разпечати всичко, над което се трудя по цял ден. Престанах да прекалявам с усърдието, когато получих ръкописна бележка:

„Престаравате се. Трябва и да се забавлявате. Заведете я на театър. Излезте на пикник. Отпуснете се!

(п)

Велзевул“

Листчето си изгоря само, затова се убедих, че е подателят е същият. Послушах го. С удоволствие! Но няма да се впускам в описание на злачните местенца из престолния град на сатаната.

Тази сутрин най-после стигнах до странния момент, когато описвах (тоест описвам точно сега) ставащото… и давам последната страница на Пат.

Не мина и час, след като завърших тази страница, когато гонгът прозвуча. Пат излезе в преддверието и се върна припряно. Прегърна ме.

— Ще се сбогуваме, миличък. Няма да се видим повече.

— Какво?!

— Точно каквото чу. Сутринта вече ми казаха, че приключвам със задачата. И трябва да ти кажа нещо. Непременно ще научиш, че пишех донесения за тебе всеки ден. Моля те, не ми се сърди. Аз съм професионалистка и работя за Имперската сигурност.

— Проклет да съм! Значи всяка целувка, всяка въздишка е била лъжа!

— Нито една! И когато най-сетне намериш своята Марга, предай й от мен, че е голяма късметлийка.

— Сестро Мария Патриция, това също ли беше лъжа?

— Свети Александре, никога не съм те мамила. Бях длъжна да премълчавам някои неща, докато дойде времето да ги кажа. Това е.

Тя се отдръпна.

— Ей, няма ли да ме целунеш на прощаване?

— Алек, ако наистина искаш да ме целунеш, няма да питаш.

Не питах повече. Ако Пат се преструваше и в този миг, значи бе много по-добра актриса, отколкото съм си представял.

Двама грамадни паднали ангели чакаха, за да ме отведат в Двореца. Бяха тежко въоръжени и бронирани от главите до петите. Пат опакова мемоарите ми и каза, че трябва да ги взема. Понечих да тръгна… и се сепнах.

— Бръсначът!

— Бръкни си в джоба, миличък.

— А, как е попаднал там?