Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 199

— Ваше величество, щом сте прочел разказа ми за моя живот, знаете добре какво искам.

— Добре, кажи го сам.

— Искам любимата си. Маргрете Свенсдатер Гундерсон.

Сатаната ме изгледа учудено.

— Ама не ти ли пратих бележка? Тя не е в ада.

Почувствах се като пациент, който храбро е стискал зъби, докато научи резултата от биопсията на тумора… а после отказва да повярва в лошата новина.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се. А според тебе кой е шефът тук?

(Ха, уверения от Царя на лъжите!)

— Защо пък сте толкова уверен? Както чувам, никой за нищо не води сметка. Човек може да е в ада от не знам си колко години и вие дори да не подозирате.

— Заблудили са те. Но чуй какво ще ти кажа — ако приемеш предложението ми, ще можеш да си позволиш помощта на най-добрите детективи в историята, от Шерлок Холмс та до Едгар Хувър. Нека претърсят ада вместо тебе, да обърнат и последното камъче. Естествено, само ще си прахосаш парите. Тя не е в моята юрисдикция. Заявявам ти това най-официално.

Поколебах се. Адът е огромно място. Сам бих могъл да се мотая тук цяла вечност и пак да не намеря Марга. А голяма сума пари (о, колко добре знаех силата им!) би направила трудното лесно, невъзможното — преодолимо.

И все пак… Като заместник на шефа в ЦОБ може и да съм вършил малко съмнителни шашми (не е леко да се придържаш в рамките на бюджета), но аз съм ръкоположен свещеник и никога не съм служил на прастария ни Враг. Как един служител на Христос да стане капелан на сатаната? Мила Марга, просто не мога.

— Не.

— Да речем, че не съм чул. Добре, ще подсладя още малко сделката. Приемеш ли, ще прикрепя към тебе завинаги моята първокласна агентка сестра Мария Патриция. Ще бъде твоя робиня с единственото условие, че не ще можеш да я продадеш. Но дори ще се съглася да я даваш под наем, ако ти хрумне. Сега какво ще кажеш?

— Не.

— Стига де! Търсиш някаква жена, а аз ти предлагам далеч по-добра от нея. Само не се преструвай, че си недоволен от Пат. Трудно ставахте от леглото седмици наред. Да ти пусна ли на запис няколко въздишки и стонове?

— Ах, ти, воняща отрепко!…

— Кротко, кротко! Не се дръж невъзпитано в дома ми. И двамата знаем, както впрочем е известно на всички, че няма особена разлика между жените… признавам, освен в готварските им умения. Предлагам ти доста добра замяна. След две години сам ще се чудиш на сегашните си капризи. Хайде, Свети Александре, приемай. Не можеш да се надяваш на нищо по-добро, защото вече ти заявих тържествено, че твоето любимо датско зомби не се сервира в ада. Слушам те.

— Не!!!

Сатаната затропа с пръсти по облегалката на трона си. Стори ми се раздразнен.

— Това ли е последната ти дума?

— Да.

— Нека тогава предположим, че съм в състояние да ти предложа и работата като капелан, и твоята любима принцеса от севера…

— Нали ми казахте, че не е в ада?