Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 192

После поспахме малко. По някое време гледахме холограма, която според Пат „заслужавала три хикса“. Осъзнах, че съществуват неща, за които дори не съм подозирал. Оказа се, че Пат не само ги умее, ами може и да ме научи. Този път се отвлякох от заниманията си, само колкото да уверя Марга, че усвоявам тези тънкости заради нас двамата. След това посветих цялото си внимание на ученето.

Накрая пак задрямахме.

Пат се пресегна и докосна рамото ми.

— Обърни се към мен, миличък, да ти видя лицето. Така си и знаех… Алек, знам колко си хлътнал по твоята любима. Затова съм тук — да ти олекне малко. Но не мога нищо да направя, ако и ти не се постараеш. Какво толкова е правила за тебе, дето аз да не съм се сетила? Хайде, кажи ми. Опиши ми. Ще го направя и аз или поне ще се престоря. Ако трябва, ще повикам някоя, която ще се справи. Моля те, скъпи. Вече ме засягаш на професионална чест.

— Ти си чудесна — уверих я и потупах ръката й.

— Май започнах да се съмнявам в това. Да не искаш още момичета като мен или пък от всякакви десени и разцветки? Да те удавим ли в цици? Шоколад, ванилия, ягодка… а бе, накратко — тути-фрути. Хъм… Или повече ще ти допадне калифорнийски сандвич? Някоя от приумиците на Содом и Гомора? Имам един приятел, родом от Бъркли, който не е чак толкова мъж, но се отличава с прелестното си, игриво въображение. Често сме работили в екип. А може винаги да повика и други като него. Ако си падаш по големите оргии, двамата с Дони ще ти режисираме всичко, което ти хрумне. А декорите ще осигури управата на „Сан Суси“. Персийска градина, турски харем, похотливи ритуали от джунглата, женски манастир… Ха, манастир! Разправях ли ти вече с какво се занимавах, преди да умра?

— Не бях сигурен, че си умирала.

— О, не се съмнявай. Не съм дяволица, престорила се на жена. Да не мислиш, че някой може да се захване с работа като моята, ако няма човешки опит? Трябва да си създание от плът и кръв, за да задоволиш истински друг човек. А дрънканиците за върховните еротични дарби на сукубите и инкубите са си тяхна самореклама. Бях монахиня, Алек — от пубертета та до смъртта си. Повечето време учех на писане и смятане дечица, които само мислеха как да се отърват от зубренето. И скоро разбрах, че това призвание не е за мен. Само че не знаех как да се измъкна. Когато наближих трийсетте, осъзнах истински каква ужасна грешка съм направила, защото тогава моята сексуалност достигна разцвета си. Тоест нагонът ме прасна в главата, Свети Алек, и с всяка година ставаше все по-зле. И най-лошото беше, че нямах никаква възможност да се поддам на изкушението. Моят изповедник би се поблазнил само ако бях момченце от църковния хор. Понякога дори захъркваше, докато се покайвах за греховете си. Нищо чудно. Дори на мен ми звучаха тъпо.

— Пат, а какви бяха греховете ти?

— Плътски желания, а и не си признавах повечето. Понеже не ми бяха опростени, влизаха направо в компютрите на Свети Петър. Богохулствено прелюбодеяние.