Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 190

Щом влязох в хотелския апартамент, тези празни мисли мигом изхвърчаха от главата ми.

Дневната едва ли стигаше за футболен стадион, но пък чудесно побираше игрище за тенис. А обзавеждането можеше да се нарече „приемливо“… ако човек има навиците на милиардерско синче. А В трапезарията бе подредена маса със студени закуски за не повече от четиридесет гости. Имаше и някои по-топли ястия — прасенце с ябълка в зурличката, цял петел, запечен с перата, и още някои скромни хапки. Срещу тази цветиста картинка беше барът — достатъчно добре зареден, за да впечатли и шефа на заведенията в „Конге Кнут“.

Моето пиколо („Казвайте ми Пат“) шеташе навсякъде, дърпаше завеси, въртеше регулаторите на климатика, проверяваше дали кърпите са чисти. Накратко — вършеше всичко, с което момчетата в тази професия се опитват да изкопчат по-щедър бакшиш. Да, но щом управата плащаше престоя ми в хотела, трябваше ли хлапето да си получи бакшиша от нея? Налагаше се да питам самото пиколо. Минах през спалнята (истинско пътешествие!) и открих Пат в банята.

Събличаше се. Панталонът смъкнат до коленете, след миг щеше да го изрита настрани. А дупето — щръкнало към мен.

— Ей! — побързах да подвикна. — Не и не! Благодаря за любезността… но не си падам по момчетата.

— Затова пък аз си падам — отвърна Пат. — Защото не съм от тях.

Обърна се. И у мен не останаха никакви съмнения в правотата на думите й.

Стоях си така с увиснало чене, а тя спокойно смъкна останалите си дрехи и ги пъхна в коша за пране.

— Ама се радвам, че махнах това клоунско костюмче! — изрече тя засмяна. — Навлякох го, още когато казаха, че радарът те засякъл. Защо се забави, Свети Алек? Отби се за по една бира ли?

— Е… да. Бяха две-три.

— Така си и знаех. Значи Бърт Кинси е бил дежурен, нали? Ако ямата прелее някой ден и лавата потече из тази част на града, Бърт първо ще глътне една бира, пък после ще си плюе на петите. Но ти защо си толкова притеснен? Да не изтърсих нещо излишно?

— Ъ-ъ, госпожице, много сте хубава, но… не съм искал и момиче.

Тя застана пред мен, отметна леко глава и ме погали по бузата.

— Свети Алек — промълви тихичко, — изобщо не се опитвам да те съблазня. О, на твое разположение съм, това е ясно. Момиче за забавления, а ако трябва — няколко, влизат в сметката за луксозните апартаменти. Но умея да върша още много неща. — Тя сграбчи огромна кърпа, уви я около кръста си, присви очи и каза с подчертан акцент: — Моря, вие мен позворите обрекчи ваш гръб? — От усмивката на бузите й заиграха трапчинки, Пат захвърли кърпата. — Освен това съм първокласна барманка. Да ти поднеса ли едно датско зомби?

— Кой ти каза, че харесвам датското зомби?

Тя вече се бе обърнала да отвори някакъв гардероб.

— Не познавам светец, който да не си пада по тях — подхвърли през рамо. — Това харесва ли ти?

Разгърна халат пред мен. Стори ми се, че е изтъкан от светлосиня мъгла.

— Чудесен е. Колко светци познаваш?

— Един. Тебе. Не, двама са, но другият изобщо не пие датско зомби. Майтап да става… Извинявай, ако те обидих.