Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 191

— Не си. Може би ми подсказа нещо ценно. Да не си научила навиците ми от една датчанка? Руса, горе-долу с твоето телосложение. Наричат я Маргрете или Марга. Понякога и Марги.

— Не. В разпечатката за тебе имаше малко клюки. Връчиха ми я, като получих задачата да се грижа за тебе. А тази Марги… приятелка ли ти е?

— Несравнимо повече от приятелка. Тя е причината да съм в ада. Или трябва да кажа — на планетата Ад?

— Все същото е. Съвсем сигурна съм, че изобщо не познавам твоята Марги.

— А тук как може да се намери някой човек? В справочници? Или в избирателни списъци?

— Нищо подобно не съм виждала. Адът не е особено организирано място. Анархия е, като не броим елементите на абсолютна монархия.

— Как мислиш, ще мога ли да попитам сатаната?

Тя ме погледна неуверено.

— Не съм чувала за правило, което забранява да се пише до Негово адско величество. Няма правило обаче и че той е длъжен да отвори писмото. Вероятно ще го прочете някой секретар. Едва ли веднага ще захвърлят листа в ямата. Поне не ми се вярва. Сега да отидем ли в трапезарията? Или вече си готов за лягане?

— Ами първо ми се ще да вляза в банята. Отдавна имам нужда от това.

— Добре! Никога не съм къпала светец. Ей че забавно!

— О, нямам нужда от помощ. Сам ще се оправя.

Тя ме изкъпа.

Направи ми маникюр. Направи ми и педикюр. През цялото време цъкаше недоволно от състоянието на ноктите ми. Най-мекият епитет, с който си послужи, бе „окаяно“. Подстрига ме. Когато я попитах дали тук се намират ножчета за бръснене, тя отвори шкафче, съдържащо осем-девет различни устройства за борба с наболата брада.

— Препоръчвам ти електрическата самобръсначка с трите въртящи се ножчета. Но ако ми се довериш, скоро ще признаеш, че много ме бива и със старомоден бръснач.

— Само търся някое ножче „Жилет“.

— Не съм я чувала тази марка, но в шкафчето има достатъчно други.

— Искам тези, с които съм свикнал. Двуостри и неръждаеми.

— „Уилкинсън“?

— Може би са приемливи… Аха, ето ги! „Жилет, неръждаеми, купувате две пакетчета на цената на едно“.

— Добре. Ще те обръсна.

— Не. Това мога и сам да свърша.

След половин час вече се облягах на възглавниците върху легло, което подхождаше за кралски меден месец. Коремът ми се радваше на огромен сандвич от какви ли не съставки, в ръката си държах чаша с датско зомби за приспиване. Носех съвсем нова пижама в морскосиньо и златисто. Пат се отърва от ефирносиния си пенюар и се настани до мен. Остави своята чаша на нощното шкафче, за да й е подръка. Беше „Гленливет“ с лед.

(А аз произнесох мислено следното покаяние: „Виж какво, Марга, не стана по мое желание. Има само едно легло. Но е достатъчно голямо, а тя не се примъква по-наблизо. Ти не би одобрила, ако я изритам навън, нали? Много мило момиче и не искам да я обидя. Уморен съм. Ей сега ще си допия чашата и веднага заспивам.“)

Не заспах веднага. Пат никак, ама никак не се натрапваше. Но беше много сговорчива. Установих, че част от съзнанието ми е напълно заета с онова, което Пат можеше да предложи (истинско изобилие!), докато друга обясняваше на Марга, че няма нищо сериозно. Не обичам тази жена. Влюбен съм в тебе и само в тебе, така ще бъде винаги… но сън не ме ловеше и…