Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 194

(Проклятие, нима съм разделен от Маргрете вече хиляда години? Не е честно!)

— Ясно какво те притеснява. Алек, във вечността хиляда години не са някакво определено време. Те просто се точат доста дълго. В моя случай — достатъчно, за да се провери имам или нямам дарбите и склонностите, необходими за тази професия. За мен бяха нужни повечко годинки, защото макар да се паля лесно — почти всеки гост на хотела ме кара едва ли не да пробивам с глава тавана — тръснах се тук, без да имам понятие що е то сексът. Но се научих и накрая Мария Магдалена ми писа високи оценки. Препоръча да ме назначат за постоянно.

— Тя да не е тук?!

— Не, само е хонорувана професорка. Има си своя катедра в рая.

— А какво преподава там?

— Нямам представа, но не може да е същото, на което учи тук. Поне не ми се вярва. Хъм, знае ли човек… Алек, тя е от великите, които сами диктуват правилата. Само че този път ти се отплесна. Опитвах се да ти обясня, че не знам колко продължи моето чиракуване, защото тук времето е каквото поискаш. С тебе откога сме в леглото?

— От доста време. Но недостатъчно. Май наближава полунощ.

— Щом искаш, нека е полунощ. Този път аз ли да съм отгоре?

На следващата сутрин — или което ще време да беше — Пат и аз закусвахме на балкона с изглед към огненото езеро. Бе облякла любимата премяна на Марга — впити шорти и бюстие, от което гърдите й сякаш щяха да изскочат всеки миг. Не знам кога бе се облякла, но моите панталон и риза се оказаха почистени и подновени, а бельото и чорапите ми изпрани. В ада май навсякъде има прилежни дяволчета, вечно заети с някаква работа. Пък и в по-късните часове на нощта биха могли да преведат стадо овце през спалнята, без да ги усетя.

Зяпах Пат и се наслаждавах на здравата й хубост. Чудех се колко странно е, че винаги съм смесвал секса с греха. Вярно, сексът също може да бъде греховен — всяка човешка постъпка може да носи жестокост и неправда. Но сам за себе си да останеш неопетнен. Бях долетял тук уморен, объркан и нещастен. А Пат първо ме развесели, после ме накара да си почина.

И днес съм не по-малко нетърпелив да те открия, любима моя Марга, но се чувствам много по-бодър.

Дали и Маргрете би погледнала по същия начин на това денонощие? Е, поне ми се струваше, че никога не ме е ревнувала.

А как бих се почувствал аз, ако и тя си позволи сексуална ваканцийка, на каквато се радвах в момента? Уместен въпрос, момче. Добре ще е да се замислиш.

Озърнах се към ямата — димът се издигаше на гъсти вълма, озарен от пламъците. А вляво и вдясно от мен беше слънчево утро през началото на лятото с пищната му зеленина и със заснежените върхове в далечината.

— Пат…

— Да, миличък?

— Брегът е само на двеста-триста метра оттук, но изобщо не вони на сяра.

— Виждаш ли накъде се веят онези флагчета? Навсякъде вятърът духа към кратера, по средата му въздухът се издига нагоре и, между другото, така забавя полета на всяка балистично пристигнала душа. В другото полукълбо има съответен въздушен поток надолу, към повърхността, където в една студена яма сероводородът се охлажда, свързва се с кислород и се получават сяра и вода. Сярата се отлага, а водните пари се връщат в атмосферата. Двете ями и въздушната циркулация уравновесяват климата, както Луната влияе на времето на Земята.