Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 189
Робърт Хайнлайн
Когато си тръгнаха, Бърт каза, че все някъде ще трябва да се подслоня и обеща да ме заведе в добър хотел наблизо. Напомних му, че не разполагам с никакви средства.
— Няма проблеми, Свети Алек. Всички имигранти пристигат без пукнат грош в джоба, а „Америкън Експрес“, „Дайнърс Клъб“ и „Чейз Манхатън“ се надпреварват кой пръв да им отпусне кредит. Защото знаят, че спипат ли голтака веднъж, има голяма вероятност да го държат в ноктите си завинаги, че и месец отгоре.
— Не търпят ли големи загуби от необезпечени кредити?
— Няма такова нещо. В ада всеки си плаща някога. Не забравяй, че тук хитреците дори не могат да пукнат, за да се отърват от дългове. Затова просто се регистрирай в хотела и ползвай всичко на вересия, докато не се разбереш с някой от трите хищници.
„Сан Суси Шератон“ е на централния площад, точно срещу Двореца. Род ме заведе до рецепцията. Попълних регистрационна карта и помолих за единична стая с вана. Дежурната администраторка — малка дяволица с приятни рогца — погледна подписа ми и ахна.
— Вие сте Свети Александър?!
— Написал съм собственото си име — Александър Хергеншаймър. Понякога ме наричат „Свети Александър“, но не мисля, че тази титла важи и тук.
Тя изобщо не ме слушаше, а трескаво плъзгаше показалец по списъка на резервациите.
— Ето ви, Ваша святост. Сега ще ви настаня във вашия апартамент.
— Ъ? Не искам апартамент. Не мога да си го позволя.
— За вас е безплатно, сър, с благопожелания от управата.
ХХV
Той имаше седемстотин жени и триста наложници:
и неговите жени развратиха сърцето му.
Човек по-праведен ли е от Бог?
И мъж по-чист ли е от своя Творец?
„С благопожеланията на управата“! Но как е станало? Никой не знаеше, че ще идвам тук, докато не ме метнаха през главната порта. Нима Свети Петър имаше пряка съобщителна връзка с ада? Нима имаше някакви потайни сношения с Вечния враг? О, как би разярила подобна идея епископския съвет у дома!
И все пак — защо? Нямах време за размисъл. Дребничката дяволица стовари длан по звънеца на бюрото си и кресна:
— Дежурния!
Появилото се отнякъде пиколо се оказа създание с човешки вид, и то особено привлекателен. Неволно си зададох въпроса как ли този юноша се е простил с живота и как е изтървал своя шанс да отиде в рая. Не ми влизаше в работата и не попитах. Забелязах обаче и нещо друго. Външността му ми напомняше за реклама на „Филип Морис“, а задничето, докато вървеше пред мен към отредения ми апартамент — за друга реклама на цигари: „Толкова кръгло, толкова твърдо, толкова плътно“. Прелестите на това хлапе, разположени малко под гърба, биха вдъхновили някой индийски развратник за пищна поема… Дали пък подобен грях не го е пратил в ада?
