Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 188

В безоблачното небе проблясна мълния. Когато Бърт събра сили да стане от земята, дрехите му се оказаха с десетина номера по-големи. И не му бяха нужни, защото сега от глава до пети го покриваше розова козина.

Маймуната ме изгледа възмутено.

— Така ли се отнасяш със старите си приятели?

— Не е мое дело, Бърт. Поне нямах намерение да го правя. Но често съм обкръжен от чудеса.

— Голи оправдания… Ако бях болен от бяс, досега да съм те ухапал.

Двайсетина минути по-късно вече седяхме в сепаре на близкия бар, пийвахме бира и чакахме да дойде тавматург, прославил се като майстор на формите и образите. Разказвах как и защо попаднах в ада.

— Непременно трябва да я открия. Първо ще потърся в ямата. Ако е там, значи е особено спешно да я намеря.

— Изобщо не е там — увери ме Род.

— А? Дано можеш да ме увериш в това. Откъде знаеш?

— Никой никога не е бил в ямата. Всички истории за нея са тъпи измишльотини, за да си подвиват опашките разни селяндури. Вярно, доста от будалите се пльосват тук балистично, а някои падали дори в ямата, преди управителят да сложи тук дежурни по безопасността. Ние с Бърт сме от тях. Само че и да падне нечия душица в огъня, нищо й няма… освен дето ще се уплаши до побъркване. Естествено, доста й припарва, та изскача още по-бързичко. Но без никакви повреди. Едно изкъпване в пламъците може да те отърве от алергиите, нищо друго.

(Нямало никой в геената огнена! Никаква „вечност в адските пламъци“. Как ли би се стъписал брат Барнаби… и мнозина други, чийто успех в занаята зависеше точно от мъките в преизподнята. Но не бях дошъл тук да обсъждам въпроси на есхатологията с две погубени души. Исках да намеря Марга.)

— Спомена някакъв „управител“… Това да не е прякор на сатаната?

— А, не. Господин Ашмедай е начело на градската управа. Сатаната никога не върши черната работа. И за какво му е? Планетата си е негова.

— Планета ли?

— Според тебе да не е комета? Погледни през прозореца! Най-хубавичката планета в цялата галактика. И най-добре поддържаната. Няма змии, хлебарки, комари. Няма данъчни инспектори и тумори, няма проповедници. Отгоре на всичко и адвокатите са само двама!

— Както я описваш, трябва да е същински рай.

— Там не съм ходил. Нали ти току-що се изтърси от рая. Що не ни разправиш как е там?

— Ами… Всичко си е наред, стига да си ангел. Не е планета, а изкуствено направено място, точно като Манхатън. Но не съм тук, за да възхвалявам рая. Ще търся Марга. Дали да поискам среща с този господин Ашмедай? Или е по-добре да отида направо при сатаната?

Маймуната се опита да подсвирне, но само изписука като мишле. Род поклати глава.

— Свети Алек, учудваш ме. Тук съм от 1588-ма, ама собственика дори не съм го зървал. Не ми е хрумвало да се запиша за среща при него. Не знам дори как се прави. Бърт, ти какво ще кажеш?

— Пие ми се още една бира.

— Къде ги сипваш, бе? Откакто те трясна мълнията, нямаш място и за една халба, а вече изкърка три.

— Не ми досаждай, ами повикай келнера.

Вместо да получа отговори и на следващите си въпроси, само изпадах в по-голямо недоумение. Накрая дойде майсторката на тавматургията и отнесе Бърт на рамото си. Той бърбореше сърдито — магьосницата поиска половината от цялото му имущество, при това държеше договорът да е скрепен с кървав подпис, преди да започне заклинанията си. Бърт опитваше да се отърве с десет процента и настояваше аз да платя половината от таксата.