Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 186

Първият знак, че доближавам целта си, беше вонята. Веднага се сетих за развалени яйца. Сероводород. Смрадта на горяща сяра.

Не е смъртоносна, но това едва ли е утеха, защото жертвите на тази миризма без друго са си мъртви. В повечето случаи. Аз обаче не бях труп. Историята и митологията разказват и за други, които живи са слезли в преизподнята — Данте, Еней, Одисей, Орфей. Може би измислени до един. Аз ли съм първият, спуснал се към пъкъла в плът и кръв?

Ако е така, още колко ще остана жив и здрав? До мига, когато се забия в пламтящата повърхност на огнената яма? За да се чуе кратко „псссът“ и да се превърна в мазно петно? Дали пък моите донкихотовски настроения не ме подтикнаха към излишна припряност? Едно скоро изчезнало мазно петно едва ли би помогнало с нещо на Маргрете. Сигурно трябваше да остана още в рая и да го ударя на молби и пазарлъци. Светец с пищния си нимб, застанал упорито с плакат в ръце пред Престола на Господ може би щеше да го убеди да промени решението Си… защото това би било по силите на всемогъщия Йехова.

Малко късно се сети, момче! Вече забелязваш червеникавите отблясъци по онези облаци. Значи отдолу има кипяща лава. Колко ли ми остава? Във всеки случай не е много. С каква ли скорост падам? С твърде голяма.

Вече виждах какво представлява прословутата геена огнена — кратер на неимоверно огромен вулкан. Стените му бяха навсякъде около мен, високи много километри, а до пламъците и разтопената лава оставаше дълъг път. Който изминавах значително по-бързо, отколкото ми се искаше. Е, Свети Алек, как си днес с дарбата да твориш чудеса? Мина през онези нажежени въглени и се отърва с жалко мехурче. Тук дали ще се справиш? Разликата е само в мащабите.

„С търпение и обилна слюнка слонът обезчестил комара.“ И там проблемът бил само в мащабите. Бива ли те колкото онзи слон? Свети Алек, тази мисъл беше особено нечестива. Къде се дяна твоето чувство за приличие? Трябва да е от влиянието на порочната среда наоколо. Както и да е, няма защо да се тревожиш за грешните си мисли. Вече не рискуваш да пропаднеш в ада заради тях. В самия ад си. И след около три секунди ще се превърнеш в мазно петно.

„Сбогом, моя Марга! Колко жалко, че тъй и не успях да те почерпя мелба с горещ шоколад. Сатана, приеми душата ми. А Исус е един долен тип…“

Уловиха ме, както се хваща пеперудка в полет. Само че крехката твар би имала нужда от азбестови криле, за да остане невредима. Когато ме измъкнаха, панталонът ми тлееше. Поляха ме с предвидливо приготвена кофа вода.