Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 184

— Да! В деня на Възнесението и двамата политнахме към небесата. Но онова канзаско торнадо беше толкова бясно, че ни раздели.

— Вече си я търсил. Предадоха ни запитването ти от бюрото за информация.

— Така е.

— Александре, това запитване е последната забележка, нанесена в досието ти. Лесно ще наредя да я потърсят отново… Но още отсега трябва да ти кажа, че бих го направил само за да си сигурен. Отговорът ще бъде все същият — момичето не е тук. — Той стана и отпусна длан на рамото ми. — Виждал съм тази трагедия безброй пъти. Влюбената двойка вярва, че заедно ще се възнесе в рая, но единият накрая се озовава тук, а другият… Какво мога да сторя? Как бих искал да ми е по силите, но уви…

— Свети Петре, станала е грешка! — Той премълча. — Изслушай ме, моля те! Бяхме рамо до рамо, коленичили в молитва. Точно преди Тръбния зов ни осени Светият Дух, пречисти душите ни и затова се възнесохме заедно. Попитай Него! Поне в твоите думи ще се вслуша.

Петър пак въздъхна.

— Той ще изслуша всекиго, в което и да е от въплъщенията си. Но нека опитам. — Вдигна слушалката на толкова древен телефон, че вероятно бе го сглобил самият Александър Греъм Бел. — Мери, свържи ме с Призрачко. Добре, ще почакам. Здрасти! Пийт се обажда от главната порта. Да си чувал нови вицове? Е, и аз не съм. Слушай, занимавам се с един проблем. Моля Те, върни се назад в деня на Зова, когато във въплъщението си като Младшия възнесе живи всички онези спасени души. Пренеси се до мястото, наричано Лоуъл, в щата Канзас… да, в Северна Америка. Имало е верски събор на ливадата. Там ли си вече? Тъй. Александър Хергеншаймър, вече канонизиран светец, твърди, че поне няколко фемтосекунди преди Зова, Ти си осенил него и обичната му съжителка Маргрете. Била е висока около три кубита и половина, руса, с лунички и… О, помниш я? О, тъй ли… Твърде късно значи. Боях се, че е така. Ще му предам.

Аз му зашепнах трескаво.

— Попитай Го къде е тя!

— Шефе, Свети Александър страда. Иска да знае къде е тя. Добре, ще му кажа. — Петър остави слушалката на апарата. — Не е в рая, не е и на Земята. Отговорът ти е ясен. Много съжалявам.

Длъжен съм да заявя, че Свети Петър прояви безкрайно търпение спрямо мен. Увери ме, че бих могъл да говоря с всеки Един от Троицата… но ми напомни, че допитвайки се до Светия Дух, всъщност получил отговора на всеки от Тях. Поръча да бъдат прегледани наново списъците от Възнесението, на станалите от гроба мъртъвци, както и текущият списък на пристигащите. Изтъкна ми обаче, че никой компютър не би могъл да опровергае непогрешимостта на самия Бог, произнесъл се като Светия Дух. Съгласих се, но горещо одобрих идеята за новото търсене.

— Ами на Земята? — сетих се изведнъж. — Може би е жива? Да не е в Копенхаген?

— Александре, та Той е вездесъщ и всезнаещ както тук, така и на Земята. Не проумяваш ли?

Въздъхнах на пресекулки.

— Ясно ми е. Опитвам се да избягам от очевидното. Добре… Как да стигна оттук до ада?