Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 183

— Съпругата на Свети Александър дойде — обяви гласът на сестра Мери Джеймс.

— Веднага я пуснете! — нареди Свети Петър и обеща: — После ще ти доразкажа.

Едва го чувах. Сърцето ми щеше да се пръсне.

Вратата се отвори и влезе Абигейл.

Не знам как бих могъл да опиша следващите няколко минути. За да бъда по-кратък — съчетание от съкрушително разочарование с тежък срам.

Абигейл само ме изгледа и засъска сурово:

— Александре, какво си въобразяваш? Веднага махни този възмутително пищен нимб!

— Дъще — прогърмя гласът на Свети Петър, — намираш се в кабинета ми и не ще търпя да говориш така на Свети Александър.

Абигейл завъртя погледа си към него и изсумтя.

— Него ли наричате светец? И вашата майка не ви ли е научила, че трябва да ставате, когато влизат дами? Или вежливостта не е задължителна за светците?

— О, да, ставам, но когато наистина влизат дами. Дъще, говори с мен по-почтително. И прояви към Свети Александър уважението, което му дължиш като съпруга.

— Че той не ми е съпруг!

— Какви ги приказваш? — Свети Петър се извърна за миг към мен и пак се вторачи в нея. — Я ми обясни.

— Нали Исус е казал: „Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата“? Това е! Евангелие от Свети Марка, глава дванадесета, стих двайсет и пети.

— Вярно — съгласи се Свети Петър, — със собствените си уши го чух да изрича тези слова. Според това правило ти вече не си ничия съпруга.

— Да! Алилуя! Колко години чаках да се отърва от този селяндур, без да съгреша!

— За последното не съм много сигурен. Както и да е. Това не те освобождава от задължението да говориш както подобава на светеца, бил някога твой съпруг. — Той ме стрелна с поглед. — Желаеш ли да остане?

— Кой, аз? Не, не! Станала е грешка.

— И на мен така ми се струва. Дъще, можеш да си вървиш.

— О, почакайте! И без това толкова път съм била дотук, а имам доста неща да ви казвам. Натъкнах се на скандални прояви. Ами че те нямат никакво чувство за приличие…

— Дъще, вече ти казах, че не те задържам. Сама ли ще излезеш през онази врата или да повикам двама яки ангели, за да те изхвърлят?

— Що за хрумване! Тъкмо се канех да обясня, че…

— Нищо няма да обясняваш!

— Имам правото на мнение като всеки друг!

— Не и в този кабинет. Сестро Мери Джеймс!

— Да, сър?

— Още ли помниш онези хватки от джудото, на които са те учили в детройтската полиция?

— Охо, помня ли ги!

— Тогава изкарай оттук тази свадлива жена!

Високата монахиня се ухили и потри ръце. Не съм в състояние да опиша ясно следващите секунди, защото всичко стана много бързо. И Абигейл вече я нямаше. Свети Петър се отпусна на стола, въздъхна и си взе кока-колата.

— Да, тя би изтощила търпението и на Йов. Колко дълго беше женен за нея?

— Ами, като помисля… малко повече от хиляда години.

— Съчувствам ти. Но защо поиска да я доведат?

— Не за нея ставаше дума…

Наканих се да обясня, но той вдигна ръка да ме спре.

— Ама разбира се! Защо не каза веднага, че търсиш съжителката си? Неволно си заблудил сестра Мари-Роз. Да, сещам се за коя говориш: онази хубавелка, с чието име е изпъстрено досието ти накрая. Останах с впечатление, че е много мило момиче. Значи нея търсиш, а?