Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 182

А мъжът пред мен изглеждаше силен и жизнен старец на шейсетина години — с впилия се в кожата загар на човек, прекарал живота си на открито. В гъстите му коса и брада едва личаха сивеещи косми. Мускулите му изпъкваха, раменете му бяха широки, а когато стиснах ръката му, усетих корави мазоли. Облеклото му се състоеше от сандали, кафяво расо от груба вълна, подобен на моя нимб и малка кръгла шапчица, прилепнала към темето.

От пръв поглед ми допадна.

Настани ме на удобно кресло до своя разкошен стол зад бюрото. А сестра Мери Джеймс вече оставяше подноса с двете познати бутилки кока-кола. Зачудих се кой ли е поел снабдяването с такива стоки в рая и как ли се уреждат деловите отношения тук.

— Благодаря — каза Свети Петър. — И не ме свързвай с никого.

— Дори с?…

— За Него правилата не важат. Нужно ли е да ти повтарям? Сега изчезвай. — Той се обърна към мен. — Александре, обикновено се старая да приветствам лично всеки новодошъл светец. Но някак съм те пропуснал.

— Дойдох с голямото гъмжило, Свети Петре. От Възнесението. И влязох през портата Ашер.

— Ясно как е станало. Претоварен ден беше и още не сме оправили цялата бъркотия. Но един светец би трябвало да влезе през главната порта… и то придружен от две дузини ангели и двамина тръбачи. Ще трябва да я поразнищя тази история.

— Честно казано — избълвах аз, — не ми се вярва да съм светец. Само че не мога да сваля този засукан нимб.

Той поклати глава.

— Светец си и още как! И не позволявай да те гризат съмненията. Никой светец не знае, че е такъв, трябва някой друг да му го каже. Един от парадоксите на вярата — който се мисли за светец, греши. Ами че аз като пристигнах и ми връчиха ключовете, просто не повярвах. Помислих, че Учителят си връща за две-три шегички, които му скроих навремето. Но не! Беше си съвсем сериозно. И тъй старият рибар, равинът Симон бар Йона се превърна завинаги в Свети Петър. Както и ти си Свети Александър, щеш не щеш. След време ще ти хареса. — Потупа дебелата папка, разтворена върху бюрото му. — Тъкмо четях твоето досие. Няма никакво съмнение в светостта ти. Припомних си и процеса по утвърждаването ти. Срещу тебе в ролята на адвокат на дявола беше Тома Аквински. После дойде при мен и си призна, че възразявал съвсем формално, защото бил абсолютно убеден, че си достоен. Я ми кажи нещо за първото си изпитание — онази огнена яма. Поколеба ли се вярата ти?

— Така трябва да е било. Заслужих си един мехур от изгаряне.

Свети Петър прихна.

— Едно жалко мехурче! И смяташ, че не си достоен… Синко, ако Света Жана бе твърда във вярата като тебе, щеше просто да удуши пламъците на кладата, която я превърна в мъченица. Сещам се и за…