Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 159
Робърт Хайнлайн
Но си струваше. Гореща вана и за двама ни — редувахме се, защото останалият в стаята седеше облечен, стиснал в ръце дрехите на другия заедно с бижутата и парите. Както и моя бръснач, защото вече го смятахме за талисман на способността ни да се преборим с нечестивите хитрини на Локи.
После ново, чисто бельо, купено мимоходом при превръщането на банкнотите в твърда „валута“.
Надявах се да ни остане и мъничко време за любов, но докато се изсуша, трябваше да излизаме от хотела, за да не изтървем автобуса.
Настанихме се и отпуснахме седалките назад. Опрях главата на Марга на рамото си. Возилото ни понесе на север и скоро заспахме.
Събудих се по някое време, защото друсането бе станало твърде неприятно. Седяхме точно зад шофьора, затова се наведох към него и попитах:
— Да не сме на отклонение заради ремонт?
Нямаше и денонощие, откакто бяхме минали по този път в обратната посока, не си спомнях да има толкова изровени участъци по него.
— Ами, не — отвърна ми човекът. — Само че вече сме в Оклахома. Тука не се престарават да настилат пътищата, освен около големите градове.
Разговорът ни събуди Маргрете. Тя се поизправи на седалката.
— Какво става, мили?
— Нищо. Локи пак си прави шегички с нас. Заспивай.
ХХI
„Тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
Аз му отговорих: ти знаеш, господарю.
А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб;
те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.
Затова са пред престола на Бога,
Комуто служат и денем, и нощем
в Неговия храм.“
Карах двуколка и никак не бях доволен. Напичаше, по потната ми кожа лепнеше прах, вдигната от подковите на коня, мухите досаждаха, а нямаше дори помен от ветрец. Намирахме се някъде в ъгъла, образуван от границите на Мисури, Канзас и Оклахома, само дето не ми беше ясно точно къде сме. Не бях зървал карта от няколко дни, а край пътищата вече нямаше многобройни знаци и табели за улеснение на шофьорите — просто нямаше никакви автомобили.
През последните приблизително две седмици (нямах представа колко дни минаха) преживявахме отново и отново мъките на Сизиф от едно нелепо разочарование към друго. Да продадем чудновати сребърни долари на местен хитрец срещу местните хартиени пари? О, няма проблеми. Направих го няколко пъти. Но не винаги ни помагаше. Веднъж размених сребро срещу банкноти и тъкмо си поръчахме вечерята… бум! Хайде в друг свят. Останахме си гладни. Друг път бях измамен възмутително и щом дадох воля на гнева си, чух в отговор:
— Приятел, и на двамка ни е ясно, че да имаш такива монети в джоба хич не е според закона. Ама ти предложих добра цена, щото си ми симпатичен. Ще вземеш ли парите или да си изпълня дълга на гражданин?
Взех ги. Мърлявите хартийки, получени срещу почти сто и петдесет грама сребро, не стигаха да купя вечеря за Марга и себе си в затънтената кръчма с гордото име „Радост за корема“.
Това ни се случи в очарователно градче, табелата пред което гласеше:
