Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 157

Робърт Хайнлайн

— Виж ти, съблазнил съм я… на борда на кораб под чужд флаг, насред южните морета. За което издават заповед за арестуването ми в Портланд, щат Орегон. Сам, що за адвокат си ти? Как си позволил да зашлевят твой клиент с подобна хартийка?

— Хитър адвокат съм. И ти призна, че никой не може да предвиди какви ще ги свърши един федерален прокурор. Преди да ги назначат, вадят им мозъците от главите. А и нямаше смисъл да се препирам с него, защото всички те мислехме за умрял. Ето, грижа се за твоите интереси — предупредих те, за да не загазиш. Дай ми малко време, за да се оправя с тази глупост, после отиди в Портланд.

— Звучи разумно. А тук има ли някакви разровена мръсотия около мен?

— Не… Всъщност — и да, и не. Знаеш как стават сделките. Уверихме ги, че повече няма да се мяркаш наоколо, затова си затвориха очите. А ти взе, че се върна. Алек, никой не бива да те вижда тук или другаде в Тексас. По-точно, изобщо не е желателно да си в Щатите. Ще се разнесе мълвата и пак ще изровят старите папки.

— Бях невинен!

Той вдигна рамене.

— Всичките ми клиенти са невинни. Говоря ти с бащинска загриженост за тебе. Махни се от Далас. Колкото по-далече си оттук, толкова по-добре. Ако щеш, отиди чак в Парагвай.

— И как ще стане? Нямам един петак в джоба. Сам, не можеш да ме оставиш без мангизи.

— Някога изоставял ли съм те в беда?

Извади портфейла си, отброи пет стодоларови банкноти и ги остави пред мен.

— Това какво е? Бакшиш за келнер? — Въпреки че се озъбих, прибрах парите в джоба си. — С толкова няма да стигнем и до Браунсвил. Я сега да видя имаш ли повечко.

— Ела утре.

— Стига игрички! Отвори сейфа и дай сериозна пачка! Или утре няма да ми видиш очите. Ще отида в прокуратурата и ще запея като канарче. Ще се спогодим с федералните. Много си падат по свидетелите на обвинението. После ще отскоча до Орегон да си прибера стоте хилядарки.

— Случайно да не ме заплашваш?

— Като ще играем, нека да е на вързано. Имам нужда от кола, и то не от някое очукано фордче. Поне кадилак. Не държа да е новичък, само че да е свестен модел, излъскан и с мощен двигател. Като добавиш няколко хилядарки, до довечера ще сме в Ларедо, а до сутринта — в Монтерей. Ще ти се обадя от Мексико Сити да ти дам новия си адрес. Щом толкова ти се иска да отпраша към Парагвай, ще ми пратиш достатъчно пари.

Е, не стана точно според капризите ми, но се примирих с понтиак втора ръка и си тръгнах с шест хиляди в брой. Получих и наставления да отида в точно определена автокъща и да приема условията им. Сам щял да им се обади и да уреди всичко. Съгласи се и да ни запази младоженския апартамент в „Хайът“. Трябваше да дойда пак при него в десет сутринта на другия ден.

Отказах да стана толкова рано.

— Нека да е в единайсет. Още сме в медения си месец.

Адвокатът се закиска, тупна ме по гърба и кимна.

Излязохме в коридора, запътихме се към асансьорите, но изминахме още три метра и аз отворих вратата към аварийната стълба. Маргрете ме последва мълчаливо, но щом тръгнахме надолу по стъпалата, вече никой не можеше да ни чуе. Тя промълви: